Войниците го сграбчиха грубо и го избутаха пред себе си към вратата с опрян в гърба щик.
Фигурата на Дюра ясно се очертаваше пред опънатата на стената карта. Офицерите седяха около масата.
Скрити зад колоните на черквата от другата страна на тясната улица, чеченците вече се бяха уточнили кой по кого ще стреля. По-високият щеше да се цели в Дюра, а другарят му — в двамата часови отвън. Във всяка пушка имаше по два куршума. По Дюра щеше да се стреля два пъти за по-сигурно. Войниците щяха да получат по един куршум в главата.
Планът им за бягство също бе готов: през черковния двор, после по тясната алея и обратно в конюшнята, където ги чакаха оседланите коне. Ако Минген се опиташе да им попречи, щяха да го убият.
Изчакваха Дюра да заобиколи масата, та да застане малко по-близо. Трябваше да са напълно сигурни, а и бяха търпеливи. Пък ако Минген се върнеше в конюшнята, нямаше да види нищо нередно. Бяха оставили Тео на друго място — в малкия склад в задната част.
Минген не спираше да бъбри, докато вървеше, защото отчаяно искаше да убеди недоверчивите мълчаливи войници, че Дюра е в опасност. Каза им за заповедта на Корсаков и за собствената си противоречива мисия, разкри им повече, отколкото желаеше, но обстоятелствата го заставяха да докаже колко е уязвим в момента генералът.
Никой от войниците не реагира на думите му. Само го подтикваха с щиковете да върви по-бързо.
— Не през предната врата — възропта Минген, когато наближиха кръстовището с улицата към щаба. Спря рязко, с риск да получи куршум в гърба, и накратко им обясни, че чеченците, заели вече позиции, ще ги видят.
Всяка секунда бе от решаващо значение. Минген почти извика от раздразнение, докато изчакваше войниците да вземат някакво решение. Най-накрая му направиха знак да върви и поеха към конюшнята. Минген хукна, забравяйки за опасността, защото, ако Дюра загинеше, последствията за Прусия щяха да бъдат гибелни.
Шолет бе помолил да му разяснят някаква фраза, която преписваше от набързо надрасканите инструкции на Дюра. След като заобиколи масата, за да помогне на секретаря, генералът най-после се оказа идеалната мишена.
— Сега — пророни единият от чеченците и опря приклада до рамото си.
Другият последва примера му. Двамата действаха като добре сработен екип. Прицелиха се…
Дочул силен шум в коридора, Дюра вдигна поглед и вече се насочваше към вратата, когато тя се отвори с трясък.
— Залегни! — изкрещя Минген и се хвърли към генерала.
Куршумът разби стъклото. Веднага бе последван от втори. Стъкълца обсипаха стаята и двамата проснати на пода мъже.
— Корсаков! — произнесе Минген и се изтърколи настрана от Дюра.
Името бе достатъчно да изправи генерала мигом на крака, без да го е грижа за изстрелите отвън.
— Намерете стрелците! Открийте ги и ги доведете тук! — Обърна се към Минген, който също вече се изправяше, и нареди: — Разкажете ми всичко!
— Отвлякоха графинята!
— Кога? — Дюра дори не уточни с кого разговаря.
— Преди няколко минути.
— Кой?
Генералът вече крачеше към вратата. Неговата безопасност нямаше значение.
— Чеченците на Корсаков.
— Ще го убия! — Дюра направи знак на личната си охрана да го последва и взе една пушка. — Къде ще я водят?
— В Брегенц, ако успеят да се измъкнат.
— Няма да стигнат далеч. Къде са конете им?
— В странноприемницата „Грахенхаузен“.
Дюра хукна навън. Забраняваше си да мисли, че Тео може вече да е мъртва. Съсредоточи се само в това — как да я намери и как да си отмъсти.
Трябва да я пази по-добре, когато отново се окаже при него, мина му през ума. Да я държи по-близо до себе си, да вземе допълнителни охранителни мерки. Проклинайки се за проявената небрежност, той си даваше сметка, че е трябвало да очаква подобно нещо. Корсаков не бе за подценяване.
Когато Минген и охраната му най-после го догониха, Дюра вече крещеше на конярите: Къде са конете на чеченците? Виждали ли са ги? Забелязали ли са Тео? Тъй като Минген обясни, че конете липсват, Дюра нареди:
— Искам взвод кавалеристи тук след пет минути. — Няколко човека хукнаха да изпълнят заповедта. — Претърсете конюшнята! — разпореди той на останалите, преди да хукне след Минген, който тичешком се бе устремил към плевника.
Там нямаше никой.
— За когото работите? — едва тогава попита Дюра. Минген не се впусна в лъжи. Разказа на генерала със стегнати, забързани фрази мотивите и причините за пътуването си. Дюра го накара да повтори някои детайли от разговора с Корсаков, но не попита за нищо друго.