— Аз съм лекар — обяви Минген и пристъпи напред.
— Откъде да съм сигурен? — Дюра го погледна подозрително.
— Можете да чакате за лекар или да ми повярвате.
— Искам да знаете — обади се Дюра със заплашителни нотки в гласа, — че тя е изключително важна за мен.
— Да, сър. — Минген вече го знаеше. Главнокомандващият на единствената френска армия в района бе зарязал всичко, за да открие тази жена. — Добре е да получим няколко одеяла и известно уединение — деликатно добави той.
Одеялата се появиха след секунди, а войниците се отдръпнаха на почтително разстояние, оставяйки Дюра и Минген сами.
— Смяташе, че е бременна — обади се тихо генералът, докато подпъхваше сгънатото одеяло под главата на Тео.
— Може и да е абортирала. Разрешавате ли да я прегледам?
Дюра кимна.
— Искам да знам истината… Каквото и да е състоянието й.
— Да, сър.
Минген съзнаваше, че е в изключително деликатно положение: Дюра твърдеше, че иска истината, но всъщност желаеше приемливата истина.
Предпазливо провери дали крайниците на Тео са здрави. Внимаваше да не я мести — допускаше счупвания. Това, че беше в безсъзнание, навеждаше на мисълта за сътресение, но след като прегледа по-внимателно очите й, опасението отпадна.
— Няма счупени кости, доколкото мога да преценя. Бих искал да я занесат вътре на топло.
Почти начаса приготвиха каруца с пухен дюшек и не след дълго Тео бе положена в топлото легло на местния адвокат. По искане на Минген прислужницата донесе топло мляко и гореща вода. Докато Дюра разпалваше камината, Минген внимателно разряза полите й. Под зоркия поглед на Дюра изми кръвта.
— Има ли начин да се разбере дали е бременна? — попита колебливо и тихо Дюра.
— Ако е, то е в съвсем начален стадий.
— Възможно ли е това да е месечният й цикъл?
— Ако е, ще продължи да кърви. Но ако е в начална бременност, бих могъл да спра кървенето. Искате ли да опитам?
— Имам ли избор?
— Знам едни билки, които вероятно ще свършат работа. Но не мога да гарантирам нищо.
— Тя желае това дете. Казвате, че кървенето може да бъде спряно?
— Да.
Лекото колебание на Минген накара Дюра отново да се загледа в неподвижното тяло на Тео.
— Защо все още е в безсъзнание?
— Телесната й температура е доста понижена. Не знам дали забелязахте, но повечето кръв по краката й бе засъхнала. С намаляването на температурата кървенето е престанало. Било й е студено.
— Не е облечена подходящо за ниските температури — промърмори Дюра и подпъхна още по-плътно одеялото около нея. — Докога ще бъде в безсъзнание?
— Не откривам видими признаци на сътресение. Щом си възвърне нормалната телесна температура, би трябвало да се събуди.
— А кога може да бъде преместена? За жалост при първа възможност трябва да съм в Цюрих.
В тона на Дюра имаше известна рязкост, защото го притискаха много задачи.
— Зависи дали искате да й дам лекарството. Ако й го дам, е добре да не бъде местена поне седмица.
— Седмица? — повтори Дюра едва чуто.
Минген чакаше, съзнавайки колко е важен графикът, по който се движи Дюра. Решението на генерала щеше да повлияе и на него, и на краля му, и на цяла Прусия.
— Тя е убедена в съществуването на това бебе.
— Някои жени долавят първите признаци съвсем рано.
— Представа нямам как го е почувствала толкова скоро.
— Ако ме извините, колко точно?
Дюра бързо пресметна.
— Малко повече от две седмици.
— Разбирам — пророни Минген, прикривайки удивлението си.
— Господи — прошепна Дюра с поглед, впит в Тео. Почти физически усети необходимостта да се посвети на неотложните си задачи, продиктувани от непосредствената опасност — в този момент армията на ерцхерцога може би вече бе по петите им. Докосна с пръсти бузата й, нежно ги плъзна по извивката на брадичката и остана замислен. — Спрете кървенето — обяви той най-накрая и като се извърна към Минген, повтори: — Спрете кървенето. Оставаме тук, докато тя се оправи.
Рискува прекалено много от любов към тази жена, мина през ума на Минген, истински смаян от решението на генерала.
— Бих ви бил благодарен, ако останете с нас — продължи Дюра. — Необходимо ли е да бъде изпратено някакво съобщение по дипломатически път?
— Зависи за колко време става дума, сър.
— Докато графинята роди бебето.
— Това бебе?
— Въобще бебе. — Дюра бе готов да й даде всичко, което тя поиска, само и само да остане жива.
— За толкова дълго време ще ми е нужно одобрение, сър.
— Добре. Ще се погрижа да го получите. А вие се погрижете моята Тео отново да бъде добре.