После започнаха да дават сместа от билки и топло мляко на Тео — бавно, лъжица по лъжица. Двамата мъже се редуваха в пипкавата трудна работа в силно сгорещената стая. И двамата бяха свалили ризите си, но дори и така се потяха.
В грижи около Тео не бяха мигнали вече повече от двадесет часа. Помежду им се бе установило разбирателство.
— Тя би сторила същото за мен. — Дюра остави чашата настрана.
— Странно е човек с вашия ранг да възприема така равноправно половете.
— Щастлив съм, че я открих.
— Днес ли имате предвид?
— Да… Както и преди две седмици. — Дюра се загледа за миг към жената, която така внезапно нахлу в живота му и му показа чудото на любовта. — Знам да водя битки и да браня Франция от враговете й. Винаги само това съм правил. — Отпусна се изтощено на стола до леглото. — А сега не съм сигурен, че съм в състояние да живея без Тео.
— Никога не съм бил влюбен — сподели Минген, морно облегнат върху таблата на леглото.
— И аз не бях — усмихна се Дюра, припомняйки си думите на Тео. — Тя ми каза, че това е любов, но аз не й повярвах. — Усмивката не слизаше от лицето му. — И двамата ви благодарим, че спасихте детето. Тя ще е много доволна.
— Графинята трябва да лежи съвършено неподвижно няколко дни.
— Ще се погрижа.
— А вашите началници? Как ще приемат това забавяне?
— Аз нямам началници, хер Минген.
— Извинете, сър.
Минген за миг бе забравил необикновеното положение на Дюра. Военният му талант му даваше свобода. Дори Директоратът не бе винаги сигурен, че той ще се подчини на заповедите му.
— Ще остана тук, докато Тео се оправи. Или докато военното положение не наложи обезателното ми присъствие. — Бегло се усмихна. — Просто ще сменя обстановката за известно време.
— Ерцхерцогът може да тръгне след вас.
Очите на Дюра станаха непроницаеми.
— Няма, ако Тугут и приятелите му си кажат думата. Да се работи с висшето командване на австрийците винаги е изгодно за нас. Те са затънали в бюрокрация. А и нямат лоялни генерали.
— А вие имате Журдан.
Дюра въздъхна и промълви:
— С него вече е свършено.
— Разрешавате ли да ви запитам за Корсаков?
— Не!
— Той не заслужава да ръководи корпус — продължи Минген, макар да съзнаваше, че прекрачва допустимите граници.
— Което важи за повечето офицери в руския щаб — вметни Дюра неутрално.
— Така е. Ще спечелите ли?
Генералът се усмихна.
— Естествено. Съмнявате ли се?
— Нямаше да съм тук, ако се съмнявах.
— Така е.
— Значи сте знаели, че ще остана да ви помогна?
— Нямахте друг избор. Но все пак ви благодаря. Можеше да проявите по-малко благородство и да си намерите извинение.
— Вие сте нужен жив на краля.
— А за мен е нужно Тео да е жива.
— Тогава да си помогнем взаимно.
— Съюз с дявола?
— Или просто хуманен жест — отвърна Минген с не по-малко язвителна усмивка.
— Наричайте го както желаете, стига Тео да оздравее.
14.
Дюра спеше на стола до леглото, а Минген дремеше до прозореца, когато леко раздвижване събуди и двамата. Дюра скочи и се вторачи тревожно в Тео. В следващия миг изражението му се смекчи и той се усмихна на руменината по страните й.
— Изглеждаш по-добре!
— Ти дойде…
Седна до нея и отметна кичур от челото й. Очите й се напълниха със сълзи.
— Не плачи, скъпа — страхуваше се да я докосне. Само леко потупа ръката й под одеялото. — Ще се почувстваш по-добре след няколко дни.
Но сълзите й бликнаха още по-силно. Дюра се наведе, внимавайки да не я притисне, и нежно я целуна.
— Загубих бебето — тихо пророни тя. Той леко поклати глава.
— Още не. — Внезапно мярналата се в очите й надежда разкъса сърцето му. — Хер Минген е оптимист.
— Дадох ви билки, които спряха кървенето.
Леко разтревожено изражение се появи по лицето й.
— Бебето да не пострада от тях?
— Човек никога не може да е напълно сигурен, но мисля, че няма. И ако сте изключително предпазлива през следващите няколко дни…
— Да, да. Андре — прошепна тя и се обърна към Дюра, поруменяла от вълнение, — чу ли? Ще бъда много внимателна и няма да позволя и мускулче да ми трепне.
Грейналата върху лицето й усмивка така сгря сърцето му, че той се зачуди как е живял досега без нея.
— Чудесно, скъпа. Хер Минген се съгласи да остане е нас като твой личен лекар.
Тя отново погледна към Минген.
— Прекрасно! Ще бъда най-образцовата пациентка.
— Удоволствието е мое, Ваша светлост.
— Моля ви, наричайте ме Тео.
— Да, разбира се.
— Искаш ли да хапнеш нещо? — обади се Дюра. — Долу има нещо като готвач.