Без да му обръща внимание, Дюра целуна Тео леко по носа.
— Готова ли си?
Тя затвори очи за миг, после ги отвори и кимна. Докато прекосяваше верандата и преминаваше през прага с широки крачки, Дюра изпита непознато щастие. Винаги си пожелаваше едно и също — дълъг живот. Беше убеден и уверен, че останалото сам ще си го осигури.
Запази го жив, пожела си Тео.
Скоро след това Дюра тръгна да инспектира целия му поверен фронт. Препоръча на Директората укрепленията при Манхайм по десния бряг на Рейн да бъдат евакуирани, защото ангажираха безсмислено войници на незащитима позиция, а Виена даваше заповедите си бавно и мудно.
Австрийският канцлер Тугут искаше да задържи армията на ерцхерцога в Бавария и затова на Шарл му бе невъзможно да се придвижи към Швейцария. Развълнуван и ядосан, ерцхерцогът получи един от пристъпите си и поиска отпуск.
Докато той отдъхваше в имението си, го заместваше граф Оливие Уалис.
Дюра разбра за промяната и прецени, че мащабни военни операции едва ли ще бъдат предприети веднага, което му осигуряваше време да прегрупира собствените си сили.
След инспекцията Дюра се завърна в Цюрих. Беше последната седмица на април. Шпионите му докладваха, че Шарл се е възстановил и императорът е решил да го остави като главнокомандващ.
— Тази нощ не желая да ме безпокоите — уведоми Дюра помощниците си, след като бяха прекарали седмици наред върху седлата, — освен ако Шарл не изникне на левга от Цюрих. — Усмихнат огледа събралите се в кабинета офицери. — Позабавлявайте се, господа, и ако успеете да се откъснете от кокетките до десет часа утре сутринта, с радост що ви видя в кабинета си — Метна дисагите си през рамо и се отправи към вратата.
— Ще липсвате на хубавиците, сър — подхвърли весело Виже с чаша коняк в ръка.
— Не се съмнявам, че ще бъдат достатъчно заети с вас.
Виже вдигна чашата и усмихнат попита:
— Иска ли някой да се обзаложим дали той ще успее да се яви в десет?
— Ще бъде тук преди теб — увери го усмихнат Боней. — Дочух, че госпожица Жоржет не е спряла да плаче, докато те нямаше.
Любовницата на Виже не се славеше с вярност.
— Жоржет никога не плаче, както ти е добре известно, Анри. А и аз настоявам за вниманието й единствено когато съм тук. Иначе нямам никакви претенции.
— И на какво отгоре, след като имаш съпруга със собствено богатство?
Виже вдигна вежди.
— За щастие Сесил предпочита павираните улици и операта.
— Цюрих също има павирани улици и опера.
Виже погледна престорено строго.
— За Бога, не й го казвайте. А сега, ако някой от вас, господа, иска да се отбие при Жоржет заедно с мен — продължи той усмихнат, — тя и хубавите й приятелки ще се опитат всячески да ни убедят, че много сме им липсвали.
15.
Преминавайки през портата на вилата, Дюра поспря да размени няколко думи с войниците от стражата и да им благодари за старанието.
— Австрийците няма ли да се раздвижат, сър? Започва да става страшно скучно.
— Дочухме нещо — обади се друг. — Шарл най-после се канел да ни сплаши.
— Не е изключено да ги видим преди края на седмицата — отвърна Дюра. — И тогава вече няма да е така спокойно.
— Крайно време, сър.
Дюра се усмихна.
— Да се стои на стража ви се струва прекалено кротко, така ли?
— Ами… Не се обиждайте, сър, графинята е много мила, но това не е истински бой.
— Не се ли чувствате достатъчно заети?
— Учи ни да четем заедно с другите, затова не може да се каже, че не сме много заети, а и съпровождането на децата и майките им напред-назад… Но все пак чакам с нетърпение да поставя ерцхерцог Шарл на мястото му.
— Децата? — попита Дюра неразбиращо.
Във всекидневните писма от Тео не се споменаваха никакви деца, нито четене, а само отдих в леглото.
— Става въпрос за училището на графинята, сър. Включени са онези от нас, които не знаем да четем и пишем, както и децата на войниците, придружавани от майките си. По мои сметки сме горе-долу около двеста души.
— Тук ли се провеждат заниманията? — Дюра едва прикриваше силната си изненада.
— Тук и в лагера долу при реката. Не знаехте ли, сър? — попита колебливо първият войник. — Тя каза на майор Линдер, че има вашето съгласие.
— Сигурно съм забравил… — промърмори той.
— Е, тя се справя чудесно. Грир и аз вече пишем имената си почти без грешка.
— Поздравления! Кога започва… училището й? — Дюра го чудеше с колко ли време разполага, за да отмени заплануваното.
— Точно в осем, сър. Графинята все ни повтаря, че очаква всички да сме там навреме и бодри.