— Разбирам. Благодаря ти…
— Хърбърт, сър. С вас съм от Риволи, сър.
— Доста места из Европа видяхме оттогава — подметна Дюра дружелюбно.
— И сега ще си ги вземем веднъж завинаги, сър.
— Май ще е най-добре? — съгласи се Дюра с бегла усмивка.
— Няма да има никакви проблеми, сър, щом вие ни водите.
— Ще се видим сутринта.
— В училището ли, сър?
— Вероятно.
— Училище значи! — сряза Дюра майор Оливие Линдер, когото бе оставил за началник на охраната във вилата, още щом прекрачи прага на къщата.
Веждите му бяха свъсени, докато сваляше ръкавиците си.
— Графинята ме увери, че има одобрението ви, генерале.
Едната му вежда се стрелна нагоре.
— Доста хора идват тук, разбрах.
— Три дни в седмицата, сър.
— И къде точно се събират, за Бога?
— Извадихме мебелите от салоните за гости.
— Господи! Колко се събират?
— Около двеста, сър.
— Двеста! Та дамата е можела да прихване някоя зараза.
— Графинята се погрижи за бани, сър. Децата и майките са винаги чисти.
— Смаян съм, Оливие.
— Виждам. Да разбирам ли, че дамата е пропуснала да спомене това пред вас?
— Графинята ме уверяваше, че всеки ден си лежи в леглото и си почива. — При тези думи майорът не успя да потисне усмивката си. Като добре възпитан човек, той побърза да се извини. — Няма значение, Оливие. Няма да те уволня само защото си показал разбиране — обяви Дюра с усмивка. — Но ще ти намаля заплатата, задето си допуснал графинята така лесно да те баламоса. Къде е младата учителка? Искрено се надявам за днес училището да е приключило.
— О, да. Тя ги храни в четири часа и ги изпраща да се прибират, за да си учат уроците.
— Графинята очевидно е изключително добре организирана.
— Такава е, сър. Много е компетентна. Ще я намерите в дневната, сър.
Дюра тичешком се изкачи по мраморното стълбище, нямаше търпение да види Тео. Тя го поздрави от шезлонга до прозореца, разтвори ръце и се усмихна.
— Чух, че си се върнал.
— Почиваш си, виждам. — Той тръгна към нея. Ботушите му потъваха в скъпия килим. — Изглеждаш великолепно.
— И се чувствам великолепно. Целуни ме, скъпи. Толкова ми липсваше.
Приседна и изпитателно се загледа в нея.
— Какво, някоя фльонга ли се е развързала?
Той поклати глава.
— За три седмици си забравил как изглеждам?
Ново поклащане на главата.
— Сърдит ли си ми?
— Има ли за какво да ти се сърдя? — Не пропусна да забележи плъзналата по лицето й руменина.
— В отлично здраве съм, ако това те тревожи.
— Чудесно. Имаш ли нещо да ми казваш?
Миглите й се сведоха за миг, а когато се вдигнаха отново, през тях проблеснаха дълбоките й зелени очи.
— Значи си научил?
— От няколко места. Чудя се как така не разбрах какво стана тук, докато ме няма. — Направи пауза. — Ами ако нещо се бе случило с бебето?
— Минген ме увери, че съм напълно здрава. Неразположението ми е било временно. Оттогава нищо ми няма. Никакви болки, никакви спазми… Много съм силна, скъпи. Винаги съм се радвала на отлично здраве. Питай Тамир.
— И тя ти позволи да се захванеш с това?
— Знае, че нищо не може да ме спре. Пои ме с билки и отвари, за да ми даде сили. Иска бебето да е момче.
— Господи!
Той неволно се засмя, усетил колко е безпомощен пред тази конспирация, която включваше дори придобити в Сибир магически умения.
— Бях сигурна, че ще ме разбереш.
— Напротив — нищо не разбирам, но ти ще ми обясниш.
— Много ще ти харесат, скъпи. Децата са толкова сладки, така жадни за знания, а майките им са ти дълбоко благодарни.
— На мен?
— Защото финансираш училището.
— Това пък как съм го направил?
— Питай Лазун. Няма да мога да ти го обясня съвсем точно. Той дори намери достатъчно учебници за всички. Знаеш ли, че е бил йезуитски свещеник преди войната?
— Половината политици са бивши свещеници. Църковната йерархия ги е научила на какво ли не. Но ме е грижа единствено за теб. Сигурна ли си, че трябва да го правиш?
— Все нещо трябва да правя. Направо ще полудея, ако лежа в леглото по цял ден. А и децата имат нужда от мен. Не бива да ме спираш.
— Сякаш бих могъл — възрази й ласкаво Дюра. — Поне досега не съм успявал.
— Няма да съжаляваш.
— До сутринта искам подробен доклад от Минген за хигиенните условия. Виждал съм в подобни лагери да се разпространява опасна треска с катастрофални резултати.
— Раздадохме сапун на всички семейства. А Тамир помага при някои по-леки случаи. Познанията й за билките са невероятни. Миналата седмица помогнах при израждането на две бебета. Направо божествено!
— Господи, Тео, не бива да правиш подобни неща. Ужасяваш ме. Не си ли даваш сметка колко са опасни условията в лагера? Нещо може да ти се случи. Как да те предпазя?