— Знаеш правилата обаче. — Той разкопча куртката си и я метна на дивана. — И когато наредя да се оттеглиш в тила, ще го направиш, без да спориш. Няма да те отпратя, преди да е абсолютно наложително. Не желая австрийците да те пленят. — Съзнателно премълча за руските им съюзници.
— Разбирам.
— Лазун ще се погрижи да имаш провизии. Ще ти отпусна десет каруци, но ще се наложи сама да разпределяш храната. — Седна, за да си свали ботушите. — Не съм в състояние да ти дам войници.
— Няма нужда. Благодаря ти, скъпи. Има няколко жени, които са напълно годни да карат каруците. Ти вече се запозна с Мари — подхвърли тя. — Тя ги организира в малки отряди.
— Ти ще имаш охрана през цялото време.
Умората му изведнъж пролича. През последните дни работеше неспирно.
— Знам. Няма да споря — съгласи се тя. — Гладен ли си? Оливие ми каза, че вечерята ще е готова, щом поискаш.
— Не съм гладен.
— Кога хапна за последен път?
Дюра сви рамене. В главата му се нижеха последните детайли преди заминаването.
— Не помня. Май тази сутрин с теб.
Погледът му не бе фокусиран, а тонът му бе разсеян.
— Къде отплава?
Насочи очи към нея.
— Извинявай, скъпа. Знам къде съм и къде бих искал да остана. Какво е приготвил Оливие за вечеря?
— Пъстърва с пресен грах. Има и диви ягоди.
— И пудинг за десерт?
— Естествено. Как бих оцеляла без пудинг.
— Храната в Уинтертър сигурно ще бъде по-простичка.
— Тогава сама ще си правя пудинг.
— Каква изобретателна жена!
— Щом успях да те намеря.
Пресегна се и я придърпа така, че тя се опря между краката му.
— И за да си щастлива, вероятно ще се наложи да те любя тази вечер. — Плъзна ръце по талията й.
— Дали разполагаме с достатъчно време преди вечеря?
— Предпочитам да изям теб вместо пъстървата. Като ордьовър. — Бързо се залови да разкопчава копчетата по гърба на роклята й. — Къде ти е долната риза? — Весели пламъчета заискряха в очите му.
— Мислех да спестим време. Чакам те вече повече от два часа.
— М-м-м-м… Чудесна награда в края на един изморителен ден.
— Може би наградата е за мен?
Той се засмя.
— Значи си готова.
— О, да. Тя разтвори бюстието си. — Ето ти ордьовър.
Наведе се напред и постави едното си зърно между устните му.
Панталоните му бяха разкопчани светкавично и все така, с пълна уста, той я положи в скута си, а ерекцията му проникна дълбоко в нея — въздишката й премина в удовлетворено стенание. Обгърна с крака бедрата му, а той я подхвана за таза, за да я повдига и спуска в равномерен бавен ритъм. Хващаше ту едното, ту другото й зърно. Държаха се така, сякаш разполагаха с цялото време на света, все едно просто запълваха часовете до вечеря в един съвсем обикновен живот.
Той си играеше с гърдите й, целуваше брадичката й, леко хапеше ухото й. Ала тя нямаше търпение да го изчаква. Както винаги го пожелаваше в момента на появяването му в стаята, още преди да я е докоснал.
При първите си потрепервания се вкопчи в него, за да го усети още по-дълбоко във влагалището си. Той нежно промърмори:
— Толкова си лесна — и по-здраво стисна дупето й, за да поеме ритъма, който тя налагаше и който ги отвеждаше в техния блажен рай.
Командният пункт на Дюра се установи в Уинтертър на другия ден следобед. На следващото утро той контраатакува с дивизиите на Удино и Султ. Успя да отблъсне австрийците, които дадоха 740 жертви, 1400 ранени и 3000 пленници. Общите загуби на французите едва ли достигаха 800. Войниците на Наундорф се оттеглиха при Рейн.
Ала продължаващата заплаха за комуникациите и численото превъзходство на врага го убеди да спре да излага войниците си на опасност, като ги държи на предни позиции източно от Цюрих. Преди австрийците отново да нападнат, Дюра изтегли централния сектор в лагера, който бранеше града. В същото време дислоцира левия си фланг отвъд река Лимат. Това му осигури много силна защитна позиция, понеже мочурищата при Глат представляваха естествена бариера.
За момента Дюра успя да стабилизира фронта си, но ерцхерцогът вече получаваше подкрепления от Германия.
Два дни по-късно австрийците отново напреднаха и се озоваха в опасна близост до френските позиции. На 3 юни силите на ерцхерцога нападнаха французите при Цюрих. След един ден ожесточени боеве австрийците най-после изоставиха бойното поле. Но на сутринта на 4 юни подновиха атаката, съсредоточавайки се върху възвишенията около Цюрих и мостовете над Лимат.