Особено тежки битки се водеха при височините. Австрийците предприеха многократни опити да ги завладеят и задържат, но френските войници неизменно ги отблъскваха. Дюра лично поемаше командването, в случай че някои позиции са особено застрашени.
От прозорците на вилата Тео наблюдаваше атаката. Понеже никога досега не бе ставала свидетел на бойни действия, тя стоеше напрегната и ужасено потрепваше всеки път, щом зърнеше Дюра да язди начело под дъжда от куршуми. Кокалчетата на ръцете й побеляха от силното стискане на рамката на прозореца. През цялото време не престана да се моли за него.
Как успява да прави това, чудеше се тя, ден след ден, година след година. Беше едновременно ужасена и поразена от безмерната му храброст.
Денят преваляше. Австрийците започнаха да се оттеглят.
Ерцхерцогът не успя да пробие френските редици, макар че загуби 3000 войника, и преустанови битката. Френските жертви възлизаха едва на половина на противниковите. Генерал Удино бе сериозно ранен, а генерал Шерин почина от раните си. Дюра намери време само колкото да изпрати бележка на Тео, той и щабните офицери щяха да прекарат нощта в обмисляне на следващите бойни действия.
На другия ден заваля пороен дъжд и австрийците не предприеха нищо. Французите пък бяха изтощени от локалните атаки. Дюра се опасяваше да не би врагът да поднови нападенията си на следващата сутрин и понеже не бе сигурен дали хората му ще издържат, реши да изостави лагера при възвишенията и да се оттегли към Утлибърг, на три километра югозападно. Направиха маневрата безпрепятствено през нощта на 5 юни. В ранните часове позициите на Дюра вече бяха далеч по-силни от преди, а неудобството да се бият в града с неговите единадесет хиляди жители бе преодоляно. Въпреки твърденията на австрийците, че са превзели Цюрих, те не можеха да напреднат и на метър от него.
Настаняването в Утлибърг предизвика силно недоволство в Париж. Това настроение се засили още повече след преврата на 18, когато трима от Директората бяха сменени.
Всекидневно пристигаха писма с оплаквания, породени от бездействието на Дюра, и настоявания за офанзива. Враждебно настроени към него политически фракции публикуваха материали за убийствени загуби. Бернадот, новият военен министър и враг на Дюра, правеше всичко възможно да го премахне от поста главнокомандващ. Стигна дори дотам, че подписа заповед за отстраняването му. Проблемите с продоволствието пък станаха толкова сериозни, че накрая Дюра уволни всички доставчици и назначи специални войнишки отряди.
Отвратен от цялата политическа некадърност и злоба, най-накрая той писа до Директората.
Понеже съм информиран за опитите на моите клеветници да критикуват военните ми операции, искам да ви обърна внимание, че през последните два месеца непрестанно сигнализирах за лошото снабдяване на армията… Повече от месец някои дивизии получават една трета или дори една четвърт от дажбите си… Ако пред мен имаше плодородни земи вероятно щеше да има смисъл да напредвам. Но колкото по-напред се придвижвам, толкова повече се отдалечавам от източниците на храна. Транспорт почти няма. Военният министър, от когото поисках 600 товарни мулета, отлично знае, че не съм получил нито едно. Ръководената от мен армия наброява 60 000 души и отговаря за огромна територия. Всяко придвижване напред би било изключително опасно. Ще предприема такова единствено при гарантирани доставки…
Опитът и успехите ми във военния занаят ме карат категорично да твърдя, че Дунавската армия не е в състояние да предприеме офанзива. Придвижването, което ми нареждате да предприема, ще се окаже бедствено. Затова, уважаеми Директори, назначете мой приемник, след като ме отстраните от командването на армията, но се съобразете с исканията ми.
— Дяволите да ги вземат и тях, и безсмислените им заповеди — фучеше Дюра. — Защо трябва да излагам хората си на опасност заради невежеството? Нека Моро поеме командването. — Предполагаше се, че Бернадот е предал ръководството на Дунавската армия в ръцете на приятеля си Моро. — Австрийците ще прекосят границата само след седмица.
— Барас и Роже-Дюко могат да отменят заповедта на Бернадот — обади се Боней, седнал до Шолет, който преписваше на чисто писмото.
Мъжете седяха пред къщурката, която Дюра бе приспособил за своя квартира, а грубата маса и столове служеха като временен кабинет. Заобикаляха ги високи борове, през чийто клони проникваше слънцето. Гледката към равнините долу бе забележителна.
— Бернадот би искал да е крал. Жалко, че не е спечелил нито една битка. Тогава щеше да има по-големи шансове.