Докосна пръстите й, после сърцето си и нежно прошепна:
— Грижи се за детето ни.
Тамир се настани в каретата, взе Тео в прегръдките си и й заговори на родния им език, за да я утеши.
— Тя ми е по-скъпа от живота — каза Дюра на Минген, преди лекарят също да седне в каретата. — Осигури си най-добрите помощници за израждането. Телеграфирай ми незабавно, ако възникне нещо. В случай че не успееш да се свържеш с мен, разполагаш с препоръчителни писма до адвокатите и банкерите ми. И на тях съм изпратил указания. Благодаря ти за всичко.
— А ти трябва да оцелееш — отвърна Минген. — Много държа на това.
— Не толкова много, колкото аз — увери го Дюра.
— Шарл не е опасен. Той живее в постоянен страх от брат си — императора.
— Опасен или не, той има значително числено превъзходство. Затова ние просто трябва да проявим повече съобразителност.
— Това няма да ти е трудно.
Дюра се опита да се усмихне.
— И аз все го повтарям на офицерите си. А сега върви. Сърцето ми се къса, като я гледам как плаче. И се грижи за детето ми.
— Беше истинско удоволствие да се запозная с теб, Дюра.
— Би могъл да помислиш за по-безопасен занаят, когато войната свърши.
— Постоянна работа ли ми предлагаш?
— Ако остана жив…
— Тогава ще се видим по Коледа.
— С малко късмет…
17.
Докато Дюра прегрупираше силите си, за да предприеме офанзива и да си възвърне прохода Сент Готар, Австрия реши да наруши стратегическия план на съюзниците за нахлуване във Франция, Това му даде възможност да нанесе успешния си контраудар.
В средата на август целият руски корпус — тридесет хиляди души под командването на Корсаков — пристигна в Цюрих да подкрепи редиците на ерцхерцога. Първоначалният план бе Суворов, след като победи французите в Италия, да се насочи към Швейцария и да се присъедини към Корсаков, за да образуват единна руска армия. Тя щеше да се придвижи на запад, да тръгне по Рейн и после да прекоси твърде зле охраняваната френско-швейцарска граница. Същевременно австрийците в Швейцария трябваше да тръгнат към южна Германия и оттам да прикриват десния фланг на Корсаков.
Това имаше ключово значение за успеха на съюзническата стратегия. Особено важно бе ерцхерцогът да пази Корсаков, докато Суворов е на път от Италия за Швейцария, защото по това време французите щяха да са по-многобройни и Дюра можеше да атакува.
Австрийският канцлер Тугут обаче замисляше дипломатически ход за разширяване на хабсбургските владения. Едновременно с това щеше да предаде английските и руските си съюзници. Твърдо решен да контролира северна Италия, той планираше да изпрати армията на ерцхерцога през Германия към Холандия.
На 14 август французите изтласкаха австрийците от Гримзел — ключовото селище за охрана на прохода Сен Готар. На 18 август, независимо от силната съпротива на осем австрийски батальона, французите си възвърнаха прохода. Други техни части пък се насочиха към Гларис.
За да неутрализира френските успехи на юг, ерцхерцогът замисли да нападне при река Аар. Австрийските инженери обаче пропуснаха да изучат терена внимателно и когато се опитаха да построят мост над реката през нощта на 16 август, откриха, че наличният им материал е недостатъчен. Сутринта на 17 август Дюра изпрати от Цюрих две роти стрелци на мястото, където австрийците все още се опитваха да завършат съоръжението. Така акцията им бе провалена. Малко по-късно Дюра се съгласи да преустанови огъня, за да им даде възможност да се оттеглят.
На следващия ден ерцхерцогът получи заповед да отведе императорската армия в Германия, независимо че седмици наред преди това възразяваше срещу подобен ход. Той остави в подкрепа на Корсаков само два корпуса с обща численост четиридесет хиляди души.
Положението на Дюра чувствително се подобри.
На всички други фронтове обаче бе катастрофално. Загубите в Италия особено тревожеха Париж.
Тревогата пролича и при визитите на неколцина значими политици в провинцията, където Тео обитаваше една малка къщичка. Първият посетител се появи на сутринта след пристигането й. Тамир още разопаковаше в спалнята, а Минген бе отскочил до града, за да представи писмата на Дюра пред банкерите и адвокатите. Тео се разхождаше в цъфналата лятна градина на брега на Сена.
Висок представителен мъж тръгна към нея по зелената морава, а прислужникът напразно се опитваше да го догони.
— Извинете за безпокойството, графиньо — подхвана изискано той с изящен поклон. — Аз съм Пол Барас и искам да ви кажа добре дошла в Париж. — Прислужникът дотича точно когато Барас млъкна и със заекване се опита да даде някакво обяснение. — Убеден съм, че графинята няма да ви вини за нищо — продължи мъжът с усмивка и му направи знак да се отдалечи. После се обърна отново към Тео, която прецени, че дързостта на барон дьо Барас отговаря напълно на предупрежденията на Андре. Той продължи с усмивка, предназначена да я очарова: — Също така искам да ви предложа помощта си.