— Виждам, че прислужницата ми прави знак. Довиждане. Сигурна съм, че сам ще намерите пътя обратно.
— Ще разрешите ли да ви придружа до къщата?
— Благодаря, няма нужда. — Усмивката й бе любезна. — Чака ви дълъг път обратно до града. А сега, ако ме извините…
Тя се обърна и се отдалечи.
Барас я проследи как се изкачва по лекото възвишение и отваря градинската порта. Дали Дюра се вслушваше в приказките й, зачуди се той, сещайки се колко безполезна беше неговата собствена любовница. Дали графинята е запозната с плановете на генерала? Дали е наясно за конспирацията да бъде свален Директората? Опасна ли е? Или само красива? Ще трябва да изпрати Терез да я посети. Защо пък любовницата му да не успее да спечели доверието й?
През това лято неоякобинците крещяха „долу предателите в правителството, отговорни за погрома“. Отвратен от сегашния режим и продължаващата вече осма година война, френският народ бе готов за контрареволюция. По мнението на мнозина страната бе узряла за диктатура.
Сейес, Барас, Талейран и Фуше заговорничеха в малката къща, която Талейран споделяше с последната си любовница, мадам Гранд. До август и най-малките детайли около преврата бяха уточнени. Всичко бе измислено, освен изборът на генерал. Въпросът бе важен, защото армията щеше да има решаващо значение. Дюра бе най-подходящият. Дали обаче той проявяваше интерес към каузата им?
Когато Минген се завърна от града, Тео му разказа за посещението на Барас.
— Просто се появи в градината — сподели тя и остави перото, с което пишеше на Дюра.
— Барас не е от хората, които ще се оставят някой прислужник да ги отпрати. — Минген остави няколко пакетчета на дивана. — Той е безстрашен. Затова и оцеля през Революцията, независимо от благородническото си потекло. Вероятно е искал пръв да те види. Обществото не може да живее без клюки.
— Обществото не ме интересува. И на него му го казах.
— Това вероятно ще предотврати по-нататъшни посещения. — Благодарение на връзките си в града, Минген беше получил информация за конспирацията. Затова доста основателно се усъмни, че едночасовото пътуване на Барас дотук е плод единствено на желанието да види любовницата на Дюра. Не искаше обаче да я тревожи със слухове. — Андре настояваше да ти предам тези неща. — Взе два пакета, постави ги върху бюрото пред нея и добави: — Трябваше да ги взема от града.
— Знаеш ли какво има вътре? — Минген кимна.
— Искаш ли да те оставя сама?
— Не. Нужна ми е компанията ти, за да се успокоят страховете ми. Барас бе доста зловещ. Притесни ме.
Тео започна да развързва червената панделка, обвиваща кожения пакет.
— Никой няма да дръзне да те докосне — увери я Минген и седна срещу нея. — Репутацията на Дюра е достатъчна защита.
— Какво е това? — Тео разгъна хартията.
— Документът за собственост върху този имот. На твое име е.
— Андре да не би да ме изоставя?
Често пъти щедрите подаръци бяха начин човек да се отърве от любовницата си. Минген поклати глава.
— За теб и детето е, ако… той не се върне.
— Не биваше да ми го даваш сега. — Очите й заблестяха от напиращите сълзи. — Не искам да мисля за това.
— Желаеше да се чувстваш сигурна, независимо какво ще стане в бъдеще. Прави го единствено като предпазна мярка. Другото са банкови сметки на твое име.
Тео сгъна документите и ги върна в кожения плик. После избърса очи с опакото на ръката си.
Минген й подаде кърпичка. Сърцето му се късаше, като я гледаше как страда.
— Отвори и другия пакет. Той няма да те кара да плачеш.
— Напоследък като че ли само плача. — Тео плахо се усмихна и започна да развързва сребърната панделка. — Тамир твърди, че е естествено за бременните.
В малката кожена кутия имаше диамантен пръстен, който проблесна на слънчевата светлина.
— С надпис е — подсказа Минген.
Тео извади пръстена. Под преплетените им инициали пишеше „Винаги заедно“.
— Ето, виждаш ли! Отново се разплаках — прошепна Тео и прокара пръст по гравюрата.
Имаше чувството, че докосва Дюра.
— Това е сватбен пръстен.
Тео вдигна очи.
— Адвокатите му започват процедурата по развода. Занесох им инструкциите тази сутрин.
Сложи пръстена на ръката си.
— Съвсем по мярка ми е.
— Премерил пръста ти една нощ, докато си спала, и изпратил кончето в Париж.
Тя се усмихна.
— Щях да бъда още по-щастлива само ако бе тук до мен.