— Знаех, че ще се усмихнеш.
— Той има ли шансове?
— Говорих с мои приятели днес сутринта. Новините от Виена са насърчителни. Тугут се е наложил — ерцхерцогът има заповед да отиде в Германия. Императорът е бесен, че не е изпълнил нарежданията му през юни. Всичко това е от полза за Дюра.
— Цялата армия на ерцхерцога ли заминава?
— Никой още не знае, но всяко оттегляне на австрийски войници е от полза за французите.
— Значи Андре може да си е у дома за Коледа.
— Има такава възможност.
Съществуваше и шанс да му предложат пост в новия Директорат. Пост, който изключваше нова съпруга с двама мъже. Все пак не можеше да се забрави, че Корсаков е още жив. Но Минген не го спомена. Какъв смисъл имаше да разваля чудесното й настроение в момента?
— Ще се моля това да стане — обяви Тео. — И ти благодаря, Антон, за приятните новини. Ако завърша писмото до Андре сега, ще замине ли до довечера?
— Ще го изпратя с военен куриер.
— Той е прекрасен, нали? — попита блажено Тео, а от меланхолията й нямаше и следа.
— Наистина е такъв — съгласи се Минген.
18
Талейран обядваше с банкера Жером Готие в едно препълнено кафене на Пале Роял. Размяната на информация за снабдителите на армията и правителствените договори вече бе приключила задоволително и сега мъжете се наслаждаваха на гледката през прозореца. По улица Риволи, предпочитано място за разходки от актриси и балерини, имаше постоянен парад на красиви млади жени. При вида на една прелестна блондинка със забележителен бюст Талейран отбеляза:
— Много прилича на Клодин.
Споменаването на това име подсети Готие за прясната клюка.
— Чу ли, че Дюра е дал нареждания да започне процедура по развод?
Талейран се изпъна като струна и съвсем забрави за преминаващите пред погледа му жени:
— Сигурен ли си?
— Адвокатът Женлис е получил писмени инструкции тази сутрин.
— Барас ми подхвърли, че най-новата изгора на генерала е в къщата му в провинцията. Беше тръгнал натам, когато се срещнахме.
— Чух, че е съпругата на Корсаков. Интересна кръвосмесителна връзка — иронично отбеляза Готие.
— Дюра има слабост към вълнуващите неща — отвърна Талейран неопределено. — Но чак да реши да се развежда? Не вярвам да има сериозни намерения спрямо тази жена.
Готие сви рамене.
— Може и да си прав, а не е изключено и да му е омръзнало да дели съпругата си с теб.
Веждите на пълния мъж се стрелнаха развеселено нагоре.
— Любовните похождения на Клодин никога не са го занимавали преди. Те имат съвсем цивилизован брак… Или имаха… — добави Талейран и присви замислено очи. — С Клодин трябва да разберем какво точно става. — Като един от конспираторите, Талейран бе напълно наясно за евентуалната роля на Дюра в преврата. — Но все пак ми се струва смайващо да предприеме такава драстична стъпка след толкова години.
— Вероятно е влюбен — подхвърли Готие с цинична усмивка.
— Дюра прави любов, но не се влюбва.
— Все пак е възможно да се случи. Виж Мудон. На седемдесет години е, а има две малки деца и трепери над съпругата си.
— Мудон страда от старческо слабоумие. Дюра не е такъв.
Но при този напреднал етап от плановете за преврата новината все пак бе тревожна. Съпругът на Клодин му бе необходим. Нужно му бе семейството им да се запази. Нямаше на кого друг да се довери.
— Споменах ли, че Дюра е дал къщата на рускинята? — попита Готие усмихнат.
За миг устните на Талейран се свиха, после се облегна небрежно назад и се усмихна.
— Ако скоро не ми съобщиш по-добри новини, Готие, ще се наложи да оттегля правителствените си договор.
— Мислех, че ще искаш да го знаеш, Шарл. Все пак информацията е полезна. А и никой друг няма да ти даде двадесет процентна комисионна за тези договори.
— Просто новината е много неприятна — промърмори недоволно Талейран.
— Заради австрийското настъпление ли?
— Да, разбира се, заради австрийците. А сега, ако ме извиниш — надигна се Талейран, — имам важна среща.
Готие се загледа в него и предположи, че важната среща вероятно е с разточителната съпруга на Дюра. Дали когато се люби с него го нарича чичо, или Шарл, зачуди се той.
В първия момент Клодин не повярва.
— Истина е — увери я безизразно Талейран и седна, за да отпусне осакатения си крак. — Въпросът е какво ще предприемем.
— Ще убием кучката — изсъска Клодин, застанала и средата на гостната с блеснали очи.
— Налага се да е нещо по-дискретно, мила моя — саркастично отбеляза Талейран. — Дали да не я пъхнем в затвора?
— Отлично.