Остана права. Беше в лятна рокля от розов муселин — една от десетките, доставени в къщата преди пристигането й по нареждане на Дюра.
— Тази рокля е шита от мадам Тейар — възкликна Клодин, разпознала стила на най-известната модистка в момента, която обличаше само най-висшите кръгове.
— Така ли? А вие коя сте? — попита Тео хладно.
— Аз съм мадам Дюра — тросна се Клодин. — Вашият съпруг знае ли, че спите с моя?
Тео се извърна и понечи да излезе от стаята.
— По-спокойно, Клодин — сряза я ледено Талейран и чевръсто се изправи. — Моля ви, графиньо, за извинение — продължи той и тръгна след нея, доколкото му позволяваше болният крак.
Минген измъкна пистолета от джоба си и го насочи към него.
— Разговорът приключи — обяви той.
— Не ставайте драматичен, докторе. Моите хора са по-добре въоръжени. — Погледна към двамата си яки слуги в антрето, които стояха с извадени пистолети. — Елате, графиньо. Седнете. Имаме някои общи въпроси за решаване. Ще се погрижа Клодин да се държи добре.
— Тази кучка е бременна, Шарл! Погледни я! — възкликна Клодин, когато Тео се върна обратно в стаята и светлината за миг очерта фигурата й под муселина. — Ако знаех, че Андре иска хлапе, щях да му дам едно.
— Още една думичка, Клодин, и ще наредя на хората си да те изведат оттук.
— Все пак съгласи се, че това засяга повече мен, отколкото теб, Шарл, така че, ако обичаш, задръж си властния тон за другите.
— Има неща, които са много по-важни от твоята ревност, мадам.
— Няма да му позволя да се разведе! — Клодин беше вперила злобен поглед в Тео. — Ако си мислиш, че ще ми го вземеш, безсрамнице, ще се погрижа да изгниеш в затвора като шпионка, каквато вероятно си.
Талейран направи знак на слугите си да влязат. В това време Клодин се надигна от стола и тръгна към Тео.
— Не я докосвай — възпря я той.
Тео отстъпи от озлобената жена, която я приближаваше с насочен като оръжие слънчобран.
— Андре постоянно си избира безсрамници като теб! Ти не си първата. Може би стотната или хилядната. Има деца из цяла Европа. Той се чука с всички. Разбираш ли, никаквице? С всички!
Минген изтегли чадъра от ръцете й в момента, когато острието бе на сантиметри от корема на Тео. Без да трепне, Клодин се насочи към гърлото на съперницата си, но Талейран я хвана за рамото и само след миг тя се озова в ръцете му.
— Андре няма да получи развод от мен, кучко! Не, ако не ми даде и последното си су. — Двамата облечени в ливреи слуги на Талейран я поеха от ръцете му, за да я изведат от помещението. Тя не преставаше да рита и пищи.
— Погрижете се да остане във файтона! Тайлеран се обърна отново към Тео и Минген:
— Не биваше да позволявам да ме придружи, Сега нека започнем по-дружелюбно. Моля седнете. Не възнамерявам да ви нараня, графиньо. Моля ви — повтори той и се поклони. — Може да останете, докторе. Разбирам загрижеността ви за здравето на графинята.
Той също седна. Болният му крак не му позволи да го стори много изящно.
— Клодин подхожда прекалено лично към въпроса, докато причината аз да дойда тук днес наистина засяга бъдещето на Франция. Ще ви обясня.
Набързо се спря на окаяното състояние на икономиката на обеднялата му страна, на неприятните обрати във войната, на трудностите да се управлява държавата, когато двете камари на парламента постоянно застъпват противоположни становища.
— Нямам право да ви съобщя подробности, разбира се, но няколко члена на Директората са склонни да предложат на генерал Дюра важна роля при промяна на политическата ситуация. Той ще бъде един от двамата членове на новия Директорат с неограничена власт. Разбирате ли колко е важно в този момент личният му живот, поне привидно, да изглежда хармоничен? Опасявам се, че съжителството му с жена на руски генерал, който е срещу нас в тази война, сериозно ще компрометира авторитета му. Нали ще се съгласите, графиньо, в абсолютните му способности да ръководи тази страна?
Тео едва дишаше, докато обмислените думи се лееха от устата на Талейран с разумен, убедителен тон. Пред Андре се откриваха неограничени възможности. И докато тишината се сгъстяваше, нейният свят се сриваше, а Талейран чакаше отговора й.
— Да — едва промълви тя накрая. — Той е напълно способен да ръководи страната.
— Какво искате? — намеси се Минген.
Не бе сигурен дали Тео ще успее да запази самообладание. Бе много пребледняла.
— Ако графинята успее да убеди генерала да оттегли временно документите си за развод или ако е възможно тя да се върне в Русия за известно време, докато станат необходимите промени, Франция ще й бъде благодарна. Тя може да поднови дружбата си с генерала по-късно, когато позицията му на ръководител на държавата вече е сигурна.