Никой от тях нямаше да се поколебае да прибегне до всякакви дръзки постъпки. А и заплахата на Клодин за затвора не бе за пренебрегване.
Същата вечер с разрешението, дадено му от Дюра, Минген изпрати телеграма до генерала, за да му съобщи за посещенията на Барас и на Талейран. Беше кратко закодирано съобщение и завършваше с предложението Тео да бъде преместена на по-сигурно място.
Новините от пруските агенти, с които се срещна вечерта, потвърдиха думите на Талейран. Люсиен и Жозеф Бонапарт изкъсо следяха зет си Бернадот. Очевидно се страхуваха, че на него му се предлага ролята на сабята в кроежите на Сейес, докато брат им Наполеон е в изгнание в Египет. От седмици Люсиен изпращаше отчаяни съобщения и го умоляваше да се завърне вкъщи, преди да е станало прекалено късно. Но отговор така и не идваше и той предполагаше, че писмата не са успели да минат през английската блокада.
Преди Минген да е казал на Тео наученото от него предишната вечер, сутрешната им закуска бе прекъсната от нов посетител — Емануил Сейес.
Заинтригувана след посещението на Талейран, Тео прие да се срещне с него.
Пълничкият бивш йезуитски свещеник и вещ съзаклятник поздрави Тео и я обсипа с безброй комплименти. А след като си размениха задължителните любезности, обсъдиха времето и красотата на градината, той продължи мазнишки:
— Разбрах, че гражданинът Талейран е идвал при вас вчера.
— Заедно със съпругата на генерал Дюра — отвърна Тео и добави: — Което ме изненада.
— Попита, предполагам, за действията на генерала.
— Кои точно действия?
Очевидно темата Клодин се отхвърляше като несъществена.
— Военните действия, мадам.
Пред нея бе човекът, предал първо Дантон, а после Робеспиер, затова Тео отговори предпазливо:
— Както споменах и пред гражданина Талейран, генералът никога не ми ги е доверявал. Нашата дружба бе отделена от неговите задължения.
— Придружили сте го до Брегенц, последвали сте го при изтеглянето му в Цюрих, били сте във всекидневен контакт с него от месеци. От Фуше разбрах, че сте много близки.
Тео отбеляза, че той спомена министъра на полицията и внимателно подбра думите си.
— Доколкото знам, предстои голяма битка. Свързана е с настъплението на ерцхерцога.
— Ерцхерцогът не е вече в Швейцария.
— Къде е? — попита невинно Тео.
— Мислех, че вие може да знаете, мадам.
— Беше в Швейцария, когато тръгнах за Париж.
Бледите му очи станаха ледени.
— Поддържате ли контакт със съпруга си?
— Никакъв.
— Лекарят ви, хер Минген, е бил в Париж снощи.
Тръпки полазиха по гърба й. Значи ги следят.
— Той се вълнува от политика. И твърди, че в парижките кафенета се водят интересни разговори.
— А вие интересувате ли се от политика, мадам?
— Ни най-малко, гражданино Сейес. Оставила съм тази грижа на мъжете.
— Дълго ли ще останете тук?
— Генералът ми позволи да остана, колкото искам.
— Възнамерява ли той скоро да се присъедини към вас?
— Опасявам се, че ходът на войната прави плановете му несигурни.
— Разбрах, че сте бременна.
— Извинете, гражданино Сейес, но този въпрос е прекалено личен, за да го коментирам.
Успяваше да задържи гласа си дружелюбен, макар разпитът му да я притесняваше. Той не бе човек, на когото да се довериш.
— На Дюра му се носи славата на женкар, нали знаете?
— И съпругата му спомена това. Според мен той е посветен на кариерата си. И е дал много на Франция.
— Има изгледи да му се отдаде възможност да й окаже още по-голяма заслуга. Как бихте реагирали на това, мадам?
— Много ще се радвам.
— Но вие ще бъдете пречка.
Прямо и грубо, помисли си Тео.
— Разбирам. — Не смяташе, че дължи по-подробно обяснение след проявеното невъзпитание.
— Вие не можете да имате никаква роля в живота му.
— Съвсем ясен сте. Има ли още нещо да ми съобщавате, гражданино?
— За момента, не — отвърна той хладно и стана. — И, за Бога, не идвайте в Париж. Фуше има заповед за вас.
— Щом така желаете — отвърна тя любезно.
Минген влезе в салона почти веднага, след като Сейес си тръгна, отиде до прозореца и се загледа в отдалечава щата се карета.
— Нали чу?
— Той няма чара на Талейран.
— Той въобще не притежава никакъв чар. Заминаваме ли?
— Тръгваме довечера. Той и Фуше са прекалено опасни.
— Видели са те в Париж снощи.
— Видели са ме само тогава, когато исках да ме видят. Тръгваме по реката, след като се стъмни.
— Ще ни обявят за шпиони…