— Merde! — Захвърли настрана ръкавици. — Не мога да ги нося повече.
В този момент се разнесе очакваното потропване по вратата.
— Ей сега слизам! — Хвърли бърз поглед из стаята — навик, придобит след толкова много нощувки на непознати места — и пристъпи към леглото.
Тео не искаше да плаче, затова се насили да мисли за радостта, която той й бе доставил, и се надигна.
— Мисли за мен — прошепна Дюра и я притегли в обятията си.
— Всяка секунда! — вдигна лице към неговото. — А ти трябва да останеш жив!
— Ще се видим след няколко месеца.
Сведе глава и докосна устните й със своите. И двамата неволно се ослушаха за шумове в коридора.
— Ще те чакам! — Тя се надигна на пръсти, за да докосне устните му още веднъж и за миг се опря на ръката му.
Той й се усмихна, докато освобождаваше ръката си.
— Обичам те.
Тео кимна. Устните й потреперваха.
— Завинаги — едва прошепна тя, когато той се извърна, за да тръгне.
Дюра спря при вратата, обърна се и се загледа в нея. Тъмните му очи изглеждаха още по-тъмни на оскъдната светлина. За миг изражението му се смекчи.
— Много съм ти благодарен, че искаше дете от мен — прошепна той и в следващия миг изчезна.
Тя плака, докато сълзите й свършиха и цялата окаяност на света се стовари върху раменете й. Едва тогава заспа изтощена. Тамир не я събуди на сутринта, независимо от настояванията на Минген. Тръгнаха чак следобед.
През следващите дни, прекосявайки раздробените немски княжества, от време на време попадаха на части от армията на ерцхерцога, но пруските им документи им осигуряваха безопасност. Минген се държеше ту чаровно любезно, ту авторитетно, според поведението, което се очакваше от тях, докато преглеждаха документите им.
Тео съзнаваше, че не би се справила сама и многократно му благодари за безрезервните му грижи.
— Дюра и аз сме натоварени с мисия от Бога. И двамата имаме обща цел — отвръщаше той.
— Андре печели ли? — питаше тя неизменно, след всеки негов разговор с отговорен служител при поредния граничен пункт.
— Корсаков губи — неизменно отвръщаше той.
След като армията на ерцхерцога се изтегли в Германия, до пристигането на Суворов от Италия императорската армия беше оглавяване от Корсаков. За Тео бе едновременно и странно, и блажено, че той вече не помрачава живота й. Страхът й се стопи, сякаш го прогони някакъв добър дух. Тя откри дълбоко в себе си нови сили, нови начини да приема събитията и се чудеше дали детето, което носи, допринася за това усещане за пълнота. Любовта, съзнаваше тя, също я бе променила много. Беше й дадено огромно щастие, което никой и никога не можеше да й отнеме.
Подкрепата и разбирането, проявени от Минген, също й помагаха. Бяха разговаряли за други бракове като нейния, така често срещани в аристократичните кръгове, за варварството да се разменят млади момичета срещу финансови или политически облаги. Тео бе само една от хилядите…
Но тя бе успяла да намери пътя към спасението си. Всеки ден й напомняше с какво се е сдобила. Изпитваше дори известна благодарност за преживените тежки мигове. С приближаването към руската граница стигна до ново разбиране за живота. Беше се примирила с раздялата.
Септември преваляше.
Ерцхерцог Шарл атакува френската армия при Рейн и я изтласка на левия бряг.
В Италия Суворов получи инструкции от Виена да замине за Швейцария и докато изпращаше възраженията си, му доложиха, че ерцхерцогът вече е напуснал страната. Нямаше друг избор. Трябваше да се притече на помощ на Корсаков.
Дислоцирането на ерцхерцогската армия в северна посока всъщност представляваше не лош стратегически ход, защото това принуждаваше французите да отклонят сили към Рейн, вместо да осигурят подкрепления за Дюра. Но графът застъпваше по-скоро решението Австрия да нападне Майнц, а не Базел и Белфорт. С придвижването си натам армията на ерцхерцога се озова доста на север, за да окаже помощ на Корсаков в Швейцария. И двата руски корпуса да се бяха обединили безпрепятствено, пак нямаше да разполагат е достатъчно сили, за да нападнат Дюра. Изгледите им за победа бяха минимални.
Сякаш за да се влошат нещата още повече, австрийците започнаха придвижването към Майнц преди пристигането на Суворов в Швейцария. Така армията на Корсаков се оказа сама срещу френските сили при Цюрих. Двете страни имаха почти равна численост.
В резултат на желанието на Тугут да си възвърне контрола върху Ниските Земи, австрийците предоставяха уникалната възможност на Дюра да нападне съюзническите сили при много благоприятни за него условия и да спаси положение, което доскоро изглеждаше отчайващо.