Той пусна в ход плановете си.
20
След първата битка за Цюрих през юни Дюра реорганизира армията си в десет дивизии, от които осем бойни, една резервна и една за вътрешността на страната. Назначи и няколко нови, енергични командири. Бойните дивизии наброяваха около 9000 души. Тази за вътрешността — около 3000 човека, тя трябваше да брани комуникационните линии, свързващи Дюра с Франция, и да издирва роялистки партизански банди.
Корсаков, с корпус от 27 350 души, държеше линията от Цюрих до река Лимат и оттам до Рейн. Австрийска част от 21 800 души под командването на Хоц се бе разгърнала от езерото до Гризон. От юг Суворов, с 30 400 души, се придвижваше към Швейцария.
Министърът на войната беше казал на Дюра, че резултатът от тази кампания, а вероятно и съдбата на Републиката зависи от неговите сили и кураж.
Дюра напълно съзнаваше, че единствено той е в състояние да поднови офанзивата и при успешна атака не само да облекчи натиска върху италианския фронт, но и да прогони англо-руската армия от Холандия. Затова трескаво се готвеше за офанзивата. Подкрепления, продоволствия и муниции пристигаха редовно и в третата седмица на септември армията му бе готова да нанесе удар.
Целта му бе не само да принуди Корсаков да отстъпи, но и да унищожи напълно неговия корпус. Тактиката му предвиждаше да заблуди руснаците, че ще атакува северно от Рейн, докато фактически той подготвяше няколко удара в близост до Цюрих.
Дюра нареди на двама от дивизионните си командири да осъществят отклоняващи вниманието атаки. Основната му ударна сила от 14 000 войници щеше да нападне отвъд река Лимат при Диетекон — на десетина километра от Цюрих. Те трябваше да завладеят платото Фар и така да разцепят на две руския фронт, а после да изпратят бригади наляво и надясно. Тези, които поемат наляво, имаха за задача да задържат руските части при Рейн, а тези надясно — да заплашат северозападните подстъпи към Цюрих. Една дивизия щеше да се придвижи от запад към града, а втора, ръководена от Султ, да нападне от юг. Така обръчът щеше да се затегне. Целта бе двойна — да победят австрийците на Хоц и да им попречат да подкрепят Корсаков.
За да се гарантира успехът на операцията, планирана за 23 септември, се изискваха напълно съгласувани действия. На 22 септември обаче Султ информира Дюра, че няма да успее да изгради моста над Линт.
В щабът в Бремгартен кипеше трескава дейност. Осъществяването на офанзивата изискваше всеки ден определени задачи. От седмици времето бе влажно. Работеха напрегнато. Нервите на всички бяха изопнати. Дюра изруга, когато прочете съобщението от Султ, захвърли сгънатия лист настрана, тръгна към кабинета си и така силно затръшна вратата, че всички подскочиха.
Жуженето от разговорите секна.
— Ще видя какви ще са новите сроковете — обади се спокойно Боней и бегла усмивка се появи по лицето му. — Султ има късмет, че е на шестдесет километра оттук.
— Не го пускай да излиза от кабинета си известно време — провлачено помоли Виже.
— А ти се погрижи батальонът ти да е готов! — Боней вече бе хванал дръжката на вратата.
— Ние винаги сме готови, mon ami — отвърна Виже с лъчезарна усмивка, а в очите му се появиха игриви пламъчета. — Подчинените ми нямат търпение да убият по няколко руснака.
— Съвсем скоро ще им се отдаде възможност. — Боней харесваше Виже независимо от постоянните му шеги и привидното лекомислие. Беше много добър в работата си.
— Шолет, куриерите да са готови да потеглят след десет минути. Всички части трябва да бъдат информирани за промяната в графика.
Натисна дръжката, отвори вратата и влезе в кабинета на Дюра.
— Не можем да си позволим подобно закъснение — промърмори генералът навъсено. — Проклетият Суворов вече е съвсем близо. — Сутринта бяха получили новини. — Офанзивата ни трябва да приключи, преди той да е достигнал Алтдорф.
— Султ е имал проблеми с набавянето на материали за моста.
— Всички имаме проблеми — изръмжа Дюра. Тъмните му вежди бяха свъсени.
— Кога най-рано ще нападнем при тези обстоятелства? — Боней достатъчно добре познаваше началника си, за да спори с него в такъв момент.
— Султ пише за сутринта на 25-и. — Поемайки си дълбоко дъх, Дюра продължи рязко: — Нападаме на 25-и. Никакви промени! Никакви причини! Прекосяваме Лимат на зазоряване. — Той постави длани върху бюрото и вече с по-умерен тон добави: — Изпрати ми Детон. Искам транспортните лодки да бъдат преместени още довечера при Диетекон.