— Ще превземем Цюрих, преди Суворов да е достигнал Алтдорф — увери го Боней.
Дюра леко се усмихна.
— Напълно си прав. Така ще бъде.
В пет сутринта на двадесет и трети лодките за транспортиране на войниците — шестнадесет по-големи и тридесет и седем по-малки — се намираха при Диетекон, скрити от погледите на руснаците, заели позиция от другата страна на Лимат.
На двадесет и четвърти командващият Четвърта дивизия Менар събра всичките си офицери, посъветва се с тях и започна изграждането на понтонен мост — маневрата целеше руснаците отсреща да останат с впечатлението, че основната атака ще бъде при Бруг.
Преди полунощ на двадесет и четвърти под личното ръководство на Дюра, лодките, скрити на около стотина метра от реката, бяха пренесени на ръце до водата. Най-леките щяха да прекосят първи, втората група от по-големите щеше дати последва, а третата щеше да отведе войници на един малък остров в реката, пазен от руснаци.
Бойците, разпределени в три дивизии, чакаха на левия бряг сигнала да се качват в лодките. Фой, който командваше артилерията, се бе погрижил колелата на оръдията да бъдат омотани с парцали и безшумно изтъркаляни до позициите още в два сутринта. Стрелците трябваше да защитават атакуващите.
До три всички бяха по местата си. В четири и половина вече чакаха сигнал за атака. Оръжието бе проверено за последно.
В пет без петнадесет — при първите лъчи на слънцето — Дюра даде сигнала.
След минути две от препълнените лодки вече бяха на отсрещната страна, спряха при обраслия с върби бряг и разбудиха руските часови. От гората се чуха изстрели. Хората на Фой отвърнаха на огъня. Точните попадения принудиха руснаците бързо да отстъпят.
След още три минути нови шестстотин френски войници бяха прекосили Лимат.
Хората на Фой се придвижиха към новите си позиции, за да подкрепят частите, щурмуващи платото.
Лодките продължаваха да прехвърлят бързо войници през реката. Скоро Дюра прецени, че вече са достатъчно, за да удържат позициите си.
В пет часа започна разчистването на просека през гората за кавалерията и оръдията.
До шест часа французите вече бяха превзели руските позиции на възвишението. До седем и половина осем хиляди души вече бяха прекосили реката, а до девет — цялата дивизия се намираше на отсрещния бряг на Лимат.
Междувременно мнимото нападение на Менар при Бруг напълно изненада генерал Дурасов и той незабавно поиска подкрепления. Маре, един от секретарите на Дюра, изпратен в Бруг, за да докладва как се развиват събитията там, изпрати следното съобщение: „Струва ми се, скъпи генерале, че врагът само ви улеснява. Вашето желание руската армия да бъде разцепена на две е изпълнено.“
Дюра насочи вниманието си към Цюрих.
Първата му цел бе Цюрихберг — хълмът от север. Част от френските войници се насочиха натам, а Мортиер придвижи цялата си дивизия на запад. Стреснати от внезапната атака, руснаците изоставиха предните си позиции и бързо се оттеглиха зад градските стени. Корсаков обаче скоро си възвърна самообладанието и изпрати напред два нови батальона.
Те възпряха устрема на французите и ги принудиха да отстъпят.
Дюра незабавно изиска подкрепление и започна да подрежда силите си. Безразсъдно смел, под дъжда от куршуми, той като че ли бе навсякъде: ту насърчаваше войниците да вървят напред, ту яздеше заедно с отправил се в атака взвод. И през цялото време не преставаше да размахва сабята си и безмилостно да сече руснаците. Самото му присъствие вдъхновяваше.
Накрая враговете се пречупиха и започнаха да отстъпват към Цюрих. Отчаян, Корсаков включи и кавалерията си. Все нови и нови френски войници обаче прииждаха. Осъзнавайки размерите на заплахата, Корсаков предприе контраатака. Когато неговите хора започнаха да излизат от Цюрих, френската артилерия откри огън. В руските редици имаше сериозни пробиви и бяха изтласкани до самото подножие на Цюрихберг.
По обед настъпи затишие. Нито французите, нито руснаците имаха сили да продължат. И двете страни бяха поразени от ожесточеността на боевете. Генералите обаче скоро събраха хората си. Стрелците на Мортиер нападнаха града от запад. На север френската пехота се придвижваше към Цюрихберг. Руските отряди с щикове ги връщаха назад по склона. Тогава Дюра изпрати хора към десните редици на руснаците. Включил и последните си резерви, Корсаков не успя да се противопостави на новата сила и изостави възвишението, изтегляйки войниците си обратно към северните покрайнини на града. Французите ги следваха по петите. Руснаците ги засипаха с дъжд от куршуми. Улиците се покриха с трупове. Скоро след падането на здрача обаче французите се установиха на върха на хълма — знак, че руската армия е обречена.