Докато се водеха боевете около Цюрих, дивизията на Султ не бездействаше. Той бе създал специален отряд, който да се справи с австрийците при река Линт. През нощта на 24 септември специално обучените бойци се гмурнаха в ледените води и достигнаха незабелязано брега. Придвижвайки се съвършено безшумно, те обезоръжиха австрийските часовои, завзеха няколко артилерийски позиции и известиха Султ, който бързо изпрати нови отряди. До пет сутринта на 25 септември хиляда и двеста френски войници се изправиха срещу австрийците. Вон Хоц научи за френското нападение и се втурна в мъгливото утро да прегрупира войската си. Бързайки през мъглата, налетя на челния френски отряд, който го посече. Смъртта му осуети съпротивата. Докато инженерните части на Султ доизграждаха понтонния мост над Линт, австрийците предприеха няколко зле организирани и безрезултатни контраатаки. Французите лесно ги отблъснаха и навлязоха дълбоко в позициите им. До вечерта хората на Султ направиха невъзможно присъединяването на австрийците към Корсаков при Цюрих.
През нощта руснакът отхвърли предложението на Дюра за мирно евакуиране на града, дори задържа пратеника му — нещо напълно противоречащо на правилата на войната. После свика военен съвет, който реши да се измъкнат от френския капан и да се спасят на север, към Германия. Корсаков остави пет батальона и един кавалерийски отряд да задържат французите от запад. Четири батальона трябваше да си възвърнат Цюрихберг, а други шест да удържат самия град, докато останалата част от армията, заедно с артилерията и припасите, бързо се насочи на север.
Рано сутринта на 26 септември руските войници започнаха стремително да излизат от Цюрих, насочиха се към планинските склонове и изненадаха французите. В ожесточени ръкопашни схватки други руски войници разчистваха тесните градски улици от френските стрелци. Когато основната колона вече бе тръгнала да излиза, Дюра, възвърнал както баланса на силите си, така и инициативата си, се впусна в няколко ожесточени успешни атаки. Натъпкани из тесните улици, стотици руски войници загинаха под обстрела на пушките и оръдията.
В същото време французите си възвърнаха контрола над Цюрихберг и се насочиха към градските порти, където хората на Корсаков се готвеха за последна отчаяна защита. Руснаците не отстъпиха — загинаха, отстоявайки позициите си.
През труповете на покосени врагове французите нахълтаха от север в Цюрих. Там завариха по-голямата част от основната колона и ариергарда, задържани от артилерийския огън на Дюра. Руснаците не можеха да предприемат нищо срещу несекващия обстрел. Нови френски части нахлуха през южните порти и засилиха хаоса. Към края на деня димът най-после се разсея — над три хиляди руски трупа се търкаляха по улиците на Цюрих. Дюра взе повече от пет хиляди военнопленници, сред които сто четиридесет и двама офицери. Части от армията на Корсаков, които вече не представляваха сериозна бойна сила, побягнаха панически към Германия.
Разгромил съюзническия фронт в Швейцария, Дюра незабавно се приготви да последва остатъците от армията на Корсаков и да ги унищожи.
По време на спешно свиканото съвещание на щаба той каза на уморените си офицери:
— Трябват ми доброволци. Малък кавалерийски отряд, който да ме придружи при лична мисия. Искам да настигна и убия Корсаков. — Огледа насядалите около масата мъже с непроницаем поглед. — Няма защо да ви предупреждавам, че неговите казаци го пазят добре. Бих предпочел с мен да дойдат хора, необвързани със семейства.
— Разчитай на мен! — Беше Виже. — Моите хора до един ще тръгнат. За тях е чест да помогнат на графинята.
Никой не попита защо Дюра се излага на такъв риск. Един след друг офицерите му предложиха подкрепата си.
— Благодаря ви, но тридесет души ми стигат. Ще оставя вие, господа, да решите кои ще бъдат те. Тръгваме на зазоряване. Да се вземат най-добрите коне и никакъв багаж освен овес за животните. Ще препускаме в галоп.
Когато Дюра стана, се надигна и Боней. Предстоеше да се уточняват много подробности за придвижването на френските сили към Констанс и после на юг с цел разгромяване на Суворов.
— Погрижете се сабите ви да са добре наточени — добави Дюра, упътвайки се към вратата. — Казаците си служат умело със своите.
— Ти няма да дойдеш с мен — обърна се Дюра към Боней, докато двамата отиваха към съседната стая. — Заповед! Някой трябва да остане да координира движението ни армията.
— Смяташ ли, че Лекурб ще успее да задържи Суворов?