— С придвижването на основната част от армията ни на юг, което ще подсили Лекурб и Султ, очаквам нашити линии да издържат, докато се върна.
— Рискуваш живота си при почти сигурна победа.
— Длъжен съм да го направя. За Тео.
— И за себе си.
— Толкова ли е странно? Как иначе тя ще бъде в безопасност?
Боней леко се навъси.
— Просто времето е от съществено значение в момента. Ами ако Суворов, който вече е при прохода Сен Готар, направи пробив? Той направо премина през нашите армии в Италия.
— Премина през армията на Моро, а това е лесно. Жобер е прекалено млад и неопитен, не биваше да му се поверява командването. Е, сега по-добре ли се чувстваш? — Дюра стана насмешлив.
— Кажи ми, че Лекурб и Султ ще удържат и наистина ще се почувствам по-добре.
— Могат! — отново типичният нетърпящ възражения тон. — Е, какви окончателни заповеди трябва да бъдат разпратени, преди да тръгна сутринта?
Дискусията бе приключила.
21
Дюра стана и се облече още по тъмно, тласкан от желание за мъст. Тихо се измъкна от квартирата и тръгна към щаба по обезобразената от снарядите улица. Не бе спал много, премисляйки по кой път най-вероятно е поел Корсаков. Не биваше да допусне грешка. Съдбата на Републиката продължаваше да е застрашена.
Докато чакаше да се появят хората му, не откъсна поглед от картите, опитвайки се да предугади непосредствената цел на Корсаков. Остатъците от руските сили най-вероятно щяха да побягнат на изток, към Бохемия. Смело отбеляза пътя върху картата.
Боней дойде пръв заедно с най-новите съобщения от куриерите на Лекурб.
— Удържа фронта. Руснаците не са успели да проникнат.
— Изпрати му всички налични подкрепления. Премести щаба в Алтдорф, за да сме по-близо до военните действия. Връщам се след два дни.
— С главата на Касапина в торбата — отбеляза весело Виже, дочул последната част от разговора. — Дали има кафе за брендито ми?
Боней посочи към димящия чайник.
— Би трябвало да си нечия съпруга, Анри — отбеляза ласкаво Виже. — Грижиш се за всичко.
— А ти би трябвало да си нечие дете — не му остана длъжен Боней, но в очите му имаше закачливи пламъчета.
— Предпочитам млада и красива, с мек скут и големи гърди — намигна хищно Виже.
— Не ми се струваш трезв — обади се Дюра, хвърлил поглед към най-добрия си кавалерийски офицер.
— Не това е точната дума. — Виже с усмивка прие чашата димящо кафе. — Готов съм за предстоящото вълнуващо издирване на Корсаков. Добро занимание за такъв хубав есенен ден. — Развеселено си наля бренди в чашата. — Кавалеристите ми се надяват да не останат без сувенири.
— Никакви уши, Виже — предупреди Дюра. — Разчитам, че се разбрахме.
— Шемил ми даде честната си дума — защити Виже с необходимата решителност командира си.
— Добре. Радвам се, че ти и хората ти ще бъдете с мен.
— Дюра съзнаваше колко полезен ще се окаже инстинктът на кавалеристите на Виже при предстоящото преследване.
— Предлагам да поемем към Сен Гал. Но има вероятност Корсаков да е поел и към пруската граница.
— Към Сен Гал, сър — без колебание прие Виже. — Неговите казаци имат особено предпочитание към тамошните жени. — В града имаше известен публичен дом. — Дочувам, че на Корсаков и хората му всяка вечер са им нужни жени.
И Дюра бе чувал тези приказки. Освен това казаците на Корсаков имаха славата на изнасилвачи.
— Значи снощи са отседнали някъде?
— А днес сутринта ги болят главите.
— Готови ли са всички? — попита Дюра нетърпеливо, мечтаещ час по-скоро да убие мъжа, който бе унижавал Тео.
— Водят конете. — Виже бързо пресуши чашата си.
— Всеки разполага с дажби за два дни. Не изяждай своята още днес сутринта. — Предупреждението дойде от Боней.
— Още довечера ще ям руски дажби — отвърна весело Виже и му махна на излизане от стаята.
— А ти да се храниш — приятелски нареди Боней на Дюра и му подаде чаша кафе.
— По-късно. — Поемайки чашата, Дюра се усмихна на мъжа, който така предано му служеше. — Когато всичко това приключи, трябва да се погрижим за следващото ти повишение.
— Ти само се върни. Не можем да се изправим пред Суворов без теб.
— Успокой се, Анри. След два дни съм тук.
— Би трябвало да оставиш някой друг да му пререже гърлото…
— Искам това удовлетворение.
Пътуваха бързо. Само два пъти дадоха почивка на конете. Често спираха по селата да разпитват жителите дали са видели група казаци. Оказа се, че са по дирята на Корсаков. Телохранителите му, поради необичайния си за тези места външен вид, лесно биеха на очи.