Продължиха и по тъмно, макар безлунната нощ да им създаваше известно затруднение. Само от време на време по сивото облачно небе се мяркаха звезди. Застудя. Но торфът бе мек, така че оставените от групата на Корсаков следи се виждаха дори на оскъдната светлина.
Хората на Дюра се придвижваха тихо, без да разговарят — правеха си знаци с ръце. Преминаха покрай някакви върби. Вятърът развяваше дългите им клони. След време дърветата се разредиха и се ширна безбрежно поле.
Първо надушиха дима, а после го видяха. Слязоха от конете и оставиха двама да ги пазят. Другите се придвижиха предпазливо напред, търсейки прикритие из храстите. Пълзешком се приближиха до ръба на скалата и надникнаха в клисурата.
Събрани около огньовете, Корсаков и казаците му, свикнали на плячка и насилие, се бяха впуснали в брутални забавления.
Имаше четири малки палатки и една голяма, копринена, пред която седеше Корсаков в роба от червен брокат. Две голи жени, привързани с вериги, лежаха в краката му. Около огньовете се виждаха казаци, всеки с по една-две жени. Някои, омотани с въжета, други със затъкнати уста и разкъсани дрехи. Белотата на кожата им проблясваше на светлината на пламъците.
Някои от пленничките се бореха с похитителите си. Острите им животински писъци изпълваха нощта, преплитайки се с грубия смях на мъжете.
Младо момиче бягаше диво, но всеки път, когато някой я пускаше, откъсваше и част от роклята й. Останала гола, тя побягна към храстите, но трима казаци я догониха, повалиха я на земята и се нахвърлиха отгоре й.
В най-далечния край на осветения стан две момичета стояха с гръб едно към друго и — едното, въоръжено с пръчка, а другото с къса сабя — се опитваха да разгонят групата, готова да ги връхлети. Накрая се впуснаха към стръмния склон и отчаяно започнаха да се катерят право към Дюра и неговите хора, като не преставаха отчаяно да крещят. Дюра насочи пушката си. Другите сториха същото.
— Без Корсаков — тихо промълви той.
Изчака заповедта му да стигне и до последния войник от разгърналата се редица, за да е сигурен, че всички са я чули, и едва тогава стреля.
Кънтежът в клисурата бе оглушителен. Погълна виковете на казаците, скочили към оръжията си, сля се с писъците на ранените и жените.
Хората на Дюра изпразниха пушките, методично ги напълниха и отново стреляха: един път, втори, трети. Казаците бяха като риби в аквариум, Дюра зърна как Корсаков се насочва към вързаните коне. Носеше едно голо момиче в ръце.
— Спрете стрелбата! — Дюра се спусна по стръмния склон, като преценяваше разстоянието между себе си и Корсаков, както и това между Корсаков и конете. Не обръщаше никакво внимание на свистящите около него куршуми. Стигна до лагера и се устреми напред, прескачайки телата на мъртви казаци и ридаещи жени.
Конете бяха неспокойни и Корсаков едва удържаше своя. Опитваше се да го завърти настрана, за да метне жената на гърба му, но жребецът непрекъснато се изправяше на задните си крака, а другите животни около него се мятаха като развълнувано море.
С извадена сабя Дюра се носеше към него. Молеше се да не обуздае коня, преди да го е достигнал.
С грубост Корсаков сведе най-после главата на животното, метна жената на гърба му, скочи зад нея и я изправи като щит. Грабна юздите, заби пети в хълбоците и полетя напред.
Дюра не откъсваше поглед от беглеца. Вече нищо нямаше значение: нито сцената, на която бе станал свидетел, нито войната, нито заплахата на Суворов от юг. Мислеше единствено за мъжа, когото бе дошъл да убие.
— Корсаков!
Гласът му прокънтя над изстрелите и писъците и се понесе в нощта.
Мощният гневен рев на Корсаков разцепи въздуха.
— Умри!
Впусна се към Дюра като разярен бик.
Дюра спря и вдигна сабя. Наблюдаваше как Корсаков скъсява разстоянието помежду им, без дори да трепне. В последния момент замахна и отскочи встрани.
Предните крака на коня бяха прерязани. Животното се срина, хвърляйки Корсаков и жената. От удара тя остана в безсъзнание на земята, но руснакът с изненадваща за едрата му фигура лекота се изправи на крака. Зъбите му бяха оголени като на хищник, а очите — тъмни от омраза.
Все още беше с червената роба, която стигаше до глезените му. Съдра я с един замах и я захвърли настрана. Откри се грамадното му тяло само по казашки панталони и ниски ботуши. На кръста му висеше кинжал. Сабята, която измъкна от ножницата, бе по-дълга от обикновено.
— Ела и ме хвани — изрева той, изтегляйки кинжала. Със силно зачервено лице, разчорлени сламени коси и огромен бял гръден кош, приличаше на мечка-албинос.
На ръст Дюра бе висок колкото Корсаков, но руснакът бе грамаден. Има по-дълги ръце от моите, прецени французинът, но в замяна на това е по-дебел и по-трудно подвижен.