Изведнъж Дюра долови, че изстрелите са намалели, а писъците и виковете — затихнали. Но едва когато Виже се появи в полезрението му, осъзна какво става.
— Той е мой! — извика генералът, завъртя се бързо, за да огледа касапницата наоколо и да види къде са разположени хората му. — Никой да не го пипа!
Настъпи странна тишина. Дюра се обърна към мъжа, който го бе отдалечил толкова много от задълженията му, и обяви:
— Взимам съпругата ти!
— Невъзможно, тъй като си мъртъв — отвърна самоуверено Корсаков.
— Дай знак и ще го довърша — предложи Виже с вдигната пушка.
— Не!
Дюра тръгна към противника си.
— Тогава вземи това — провикна се Виже и му метна един кинжал.
Дюра го вдигна и бързо го погледна: дръжката му бе излъскана и гладка от употреба. За миг се запита дали и той не е варварин като Корсаков, припомни си всички мъже, които бе убил, и се зачуди каква е тази примитивна потребност от отмъщение.
В този миг Корсаков обяви:
— Ще убия и безсрамната си съпруга, след като свърша с теб.
Тогава Дюра разбра защо бе стигнал толкова далеч.
Див пламък проблесна в очите му. Пристъпи напред, твърдо решил да премахне Корсаков от живота на Тео. Двамата започнаха да обикалят в кръг. Скъсяваха постоянно разстоянието, дебнеха се, гледаха се, преценяваха силните и слабите си места, изчакваха възможността да нанесат удар. Корсаков първи се хвърли напред.
Отскачайки встрани, Дюра избегна смъртоносното острие и на свой ред замахна с кинжала.
— Убий го! — изпищя някаква жена.
Един от войниците на Дюра мигом заглуши вика й. В края на импровизираната арена започваше да се събира публика. Французите се впуснаха да озаптяват жадните за кръвта на Корсаков жени.
— Дали не е по-добре да те дам на тях — подхвърли Дюра.
— В такъв случай ще се погрижа някои от тези кучки да загинат заедно с мен — презрително изсумтя Корсаков и отново нападна, след като се бе разсеял за момент от гледката на окървавените голи жени, жадни за възмездие.
Дюра успя да се извърти, преди сабята на руснака да разреже рамото му до кокал, но от пронизващата болката падна на колене. Добре трениран обаче, се довери на инстинкта и рефлексите си и се измъкна от обсега на следващия удар. Опита се да притъпи острата болка. Лявата му ръка все още стискаше кинжала, но всяко движение беше истинско мъчение.
Приготви се да посрещне следващия удар на Корсаков, който вече насочваше едрото си тяло към него. Остриетата на сабите им останаха опрени едно в друго. Дюра вече не усещаше раненото си рамо.
Този път не успя да се отдръпне достатъчно бързо болката забавяше рефлексите му, а погледът му започваше да се замъглява. Корсаков поряза дясната му ръка.
Дюра отстъпи и увеличи дистанцията.
— Май няма… да вземеш съпругата ми! — Корсаков триумфираше. Лицето му стана моравочервено. — Тя ще е отново моя собственост… Ще правя с нея каквото си искам.
Дюра остана съвършено неподвижен, за да съхрани силите си.
— Ще те убия — тихо промълви той.
В следващия миг в съзнанието му прозвуча гласът на баща му — припомни си как го учеше, че е глупаво да се проявява благородство спрямо безчестни хора.
Колко пъти се бе сражавал с нож и сабя на страната на баща си срещу пиратите-варвари, втурнали се да завземат територията на баща му? Нашествениците бяха безмилостни и жестоки като Корсаков. Убивай ги бързо — постоянно повтаряше баща му, великолепно подготвен да се справя е враговете си. — Това не е джентълменска игра!
Корсаков забеляза, че ризата на Дюра е подгизнала от кръв и се усмихна.
— Ако се бе забавил само секунда, щях да ти отсека ръката — подхвърли той самонадеяно и застана разкрачен, сигурен в победата си.
— Ако беше по-умен — отвърна Дюра спокойно, — нямаше да спреш, преди да стигнеш Русия.
— Ще остана, за да те гледам как умираш от загуба на кръв. Джентълмени като теб — Корсаков стана саркастичен, — вярват, че сами трябва да се изправят срещу врага си.
— Споменах ли, че съпругата ти е бременна от мен?
Устните на Корсаков се извиха в невероятна гримаса. С див рев той се хвърли в атака. Два невероятни скока и острието на сабята му се стрелна към главата на Дюра.
Той се извърна наляво, за да предпази обездвижената си ръка и с всичките сили атакува. Не обръщаше внимание на белите искри пред очите си, нито на нетърпимата вече болка. Бе насочил сабята си право в корема на Корсаков. Тя проникна чак до гръбнака. Едрото тяло рухна като канара. С широко отворени от ужас очи Корсаков щеше да умре в страшна агония. Но, като човек на честта, Дюра пусна сабята, взе кинжала в дясната си ръка и прободе сърцето му. Coup de grace — милостивият удар, както му казват някои.