Жените искаха да разкъсат тялото на парчета и да ги хвърлят на кучетата. Ала Дюра, залитайки, се изправи на крака и уморено нареди:
— Не им го давайте. Нека всички да се облекат. Тръгваме след десет минути.
После падна на колене, преви се на две и се строполи на земята.
— Някой да зашие рамото ми — едва произнесе той, загледан в притичалите до него войници.
Беше в пълно съзнание, докато разкъсваха ризата му и най-опитният войник на Виже промиваше раната с бренди, а после правеше равните шевове по загорялото рамо. Почувства се по-добре от двете щедри дози алкохол, които притъпиха усещането от убождането на иглата. Превързаха го и той се изправи неуверено на крака.
Виже сам му нахлузи внимателно нова риза и се усмихна, докато я закопчаваше.
— Без да се обиждаш, но щях да го убия, ако се беше оказал в опасност.
— Знам, Виже. Затова те взех със себе си.
Оставиха Корсаков и казаците му да лежат мъртви в зловещия амфитеатър и разрешиха на отвлечените жени първи да отмъкнат някаква плячка в замяна на преживения кошмар.
Невероятно удовлетворение сгряваше душата на Дюра, когато поемаха обратно. Срамно удовлетворение, съзнаваше той, но въпреки това му се наслаждаваше. Ако имаше някаква съвест — което не бе сигурно след двадесет години водене на война — вероятно щеше да се утеши, като си припомни, че Корсаков заслужаваше да умре заради поне още хиляда причини освен Тео.
Той се усмихна при тази мисъл. Навярно любовта го бе променила. Естествено, че го бе променила. По време на краткото пътуване обратно към Цюрих, удоволствието му се съсредоточи върху мисълта, че вече няма причина, която да го държи за дълго разделен от Тео.
Лекурб удържа Дяволския мост цели четири дни, през които Суворов не престана да го обстрелва. Теренът се покри с трупове. Руските войници преминаваха през тях и бавно напредваха.
Накрая мунициите на французите привършиха и те се оттеглиха зад моста. Суворов отново хвърли хората си напред. Още стотици загинаха. Тогава руснакът атакува френския фланг. Лекурб си даде сметка, че повече не е в състояние да удържи. Доволен, че е нанесъл сериозни щети на Суворов, той се оттегли на север, за да изчака подкрепления от Дюра.
Два дни по-късно части от дивизията на Султ се присъединиха към силите на Лекурб. Те пристигнаха съвсем навреме и подпомогнаха да се спре настъплението на руснаците към Цюрих.
Именно тогава Суворов научи за поражението на Корсаков и разбра, че Дюра в най-скоро време ще го нападне. Реши да поведе войниците си в отчаян поход на североизток, за да стигне до Германия, преди французите да го хванат в капана на снежните Алпи.
Оказа се обаче прекалено късно — вече беше паднал в капана. Десният фланг на Лекурб бе отрязал пътя за продоволствия. А Дюра така премести дивизиите си, че той вече трудно напредваше.
Разбрал, че няма да успее да се измъкне на североизток, Суворов се насочи на изток към Гризон. Изостави артилерийското си снаряжение и ранените и поведе изтощените си хора по невероятно трудния маршрут. Останалите без сили войници газеха сняг до колене. Често някой се сриваше на земята и повече не се надигаше. Постоянно ги съпътствуваха вихрушки. Редиците им все повече оредяваха и се проточваха с километри, но най-накрая стигнаха до Германия.
Руските сили бяха почти изцяло унищожени.
В момента, когато военният и политическият жребий на Франция изглеждаше най-лош, Дюра спаси нацията.
Това бе най-големият му триумф.
Но скоро съдбата се намеси, за да промени пълните с надежда планове и хода на историята. На 9 октомври, след като успешно избегна фрегатите на Нелсън в Средиземно море, малък кораб пристигна в Сен Рафаел.
Бонапарт се бе завърнал.
Месец по-късно превратаджиите разпуснаха двата законодателни органа на Републиката и дадоха властта в ръцете на трима консули — Бонапарт, Роже-Дюко и Сейес. Вторият и третият не оцеляха дълго. Само след месец Бонапарт управляваше еднолично.
Дюра бе призован в Париж, за да получи командването на армията в Италия.
Отначало отказа: имал лични планове и нужда да се възстанови след десетмесечната кампания. Ала Бонапарт настоя. Армията се намирала в окаяно състояние, липсвала всякаква дисциплина. Дюра бил единственият, комуто можел да повери възстановяването й.
— Твой дълг е — подчерта той. — Франция има нужда от теб.
Съвестен и отговорен, Дюра съзнаваше, че наистина няма кой друг да се заеме с тази задача.