На 4 юни условията най-после бяха уточнени и документите — подписани. Дюра, щабните офицери, хиляда и петстотин войници и двадесет оръдия, се натовариха на пет френски мобилизирани търговски кораба и отплаваха за Антиб.
Упоритата съпротива на Дюра в Генуа допринесе за успехите на резервната армия на Бонапарт. По-голямата част от австрийците бяха ангажирани и Наполеон навлезе в равнините на северна Италия почти безпрепятствено. А когато заетите с Генуа войски се устремиха натам, вече бе прекалено късно.
Наполеон току-що бе спечелил битката при Маренго.
Ала политическата обстановка в Париж бе тревожна. Фуше, Сейес и Талейран продължаваха да заговорничат. Чрез брат си Люсиен — министър на вътрешните работи, — Бонапарт узна в колко опасно положение се намира.
Няколко дни след Маренго той извика Дюра в Милано.
Възложи му командването на армията в Италия и на резервната армия, след което замина за Париж да защити мястото си на първи консул.
Никой друг висш офицер нямаше способностите и опита на Дюра. И затова, отново го натовариха да реорганизира и преоборудва армия, на чийто войници не бе плащано от месеци. Финансовият проблем се оказа сложен и отегчителен. Скоро Дюра влезе в конфликт с военното министерство. Многократно писа за невъзможността да се поддържа армия, без да се отпускат средства, а в отговор получаваше единствено оплаквания. След два месеца спорове и опънати взаимоотношения военният министър Карно уведоми Дюра, че му изпращат нов комисар, който да прочисти административните му служби от излишните офицери.
— Време е — сподели генералът пред Боней една сутрин, хвърляйки писмото на Карно, — да помисля за излизане в пенсия. Нека някой друг се справя с политиците. Съжалявам, Боней, но ще те изоставя.
Беше към края на юли. Преговорите с Виена около демаркационната линия вървяха мудно. Липсата на пари си оставаше постоянна грижа, а сега пристигаше и някакъв си комисар, който щеше да му определя каква да бъде администрацията на армията му.
— И аз искам отдих — увери го Боней с бегла усмивка. — Амали ми съобщи, че отново ще ставам баща. Тя има нужда от мен.
— Не се налага да се оттегляш, Анри. Дипломатическите ти умения ще ти помогнат да се оправиш с всеки изпратен от Париж кретен.
— Не, време ми е! — И двамата изстрадаха достатъчно при обсадата. Да умираш от глад не беше славно, а безжалостният начин, по който Бонапарт пожертва армията в Генуа, въпреки възможностите да им се притече на помощ, остави и у единия, и у другия трайно разочарование. — В Ница ли отиваме?
— Не съм сигурен — отвърна бавно Дюра. Не виждаше никаква цел и радост в живота си.
Напоследък се бе върнал към старите си поразпуснати навици, обезпокоен заради липсата на вести от Тео. Размишляваше и над възможността да си е намерила някой друг. Чувстваше се гузен, задето я изостави. И понеже жените, жадни за вниманието му, бяха в изобилие, се оказа лесно да заживее както преди. Студеното му отчуждение обаче бе така видимо, че Боней се питаше дали генералът отронва по някоя дума на жената в леглото си.
— Добре си дошъл у дома.
Западно от Париж Боней притежаваше замък, където живееше през лятото.
— Опасявам се, че е прекалено спокойно за моя вкус. Но ти благодаря. Може да отскоча до Истанбул. Майка ми имаше роднини там.
Рискувайки да го засегне, Боней предложи:
— А защо не и едно лятно пътуване до Сибир?
Известно време Дюра продължи да гледа през прозореца. Когато се извърна към него, очите му бяха пусти.
— Не съм сигурен доколко ще съм добре дошъл. Стана почти година…
— Детето вече трябва да е…
— …на осем месеца.
— Редно е да отидеш.
Дюра се усмихна.
— Помня, че ми каза същото и първата вечер, когато Тео пристигна в Сарган.
— И се оказах прав.
— Прекалено романтичен си, Анри. Тя вече е забравила дните в Швейцария.
— Ще ти извадя документи за пътуването. Вече не сме във война с Русия. — Подсмихна се. — Поне за момента. Ха, та ти дори можеш да минеш през прохода Сен Готар, без да те е страх, че ще те обстрелват.
— Приятно би било. — Дюра остана смълчан известно време, не преставаше да барабани леко с пръсти по лакираната повърхност на бюрото, а в главата му се въртяха всевъзможни опасения. Та тя може вече да се е омъжила! Изруга и прогони всякакви подобни неканени мисли. Вдигна поглед и тихо каза: — Дай ми карта.
Боней уреди документите за пътуване след три дни и много рано една сутрин Дюра напусна Милано. Три спирки по-нататък го догони куриер с важно съобщение. Генералът отвори писмото със знака на Боней и откри към приложеното писмо от Тео кратка бележка: Надявам се новините да са добри. Такива бяха.