— Омилостивена съм. Дори малко ме е срам от недосетливостта ми. Още един въпрос обаче. Двубрачие ли имаш предвид?
— Не.
Очевидно нямаше да й каже друго.
— Клодин всичките пари ли ти взе? Заплашваше да те остави без пукнат грош.
— Има ли някакво значение?
Пак никакво обяснение.
— Естествено, не — увери го Тео, развеселена от нежеланието му да обсъжда Клодин. — Напомни ми да ти покажа златната мина, която притежавам.
— Все си така съблазнителна — изведнъж смени темата Дюра.
— Ш-ш-ш-т… — Тя погледна към детето. — Паша слуша.
Дюра се наведе.
— Ще ми позволи ли да го докосна? От галене изтрих отпечатъка на пръстчето му върху писмото ти.
— Щом те опознае. Забеляза ли колко е смугъл? Съвсем като теб. И също толкова привлекателен.
— Забелязах.
— Нагъл тип — засмя се тя. — Но той ще е определено по-скромен. Много е умен, вече почти ходи и обожава да цапурка в езерото. Дори вече казва мама.
Дочул познатата дума, Паша я повтори, а когато Дюра се засмя и изрази одобрението си с ръкопляскане, той го потрети. Двамата родители щастливо се засмяха. Усещайки, че Дюра е приятел, Паша се пусна от рамото на майка си и изпълзя по килима, за да стигне до него.
Баща му протегна пръст като подкрепа. Малчуганът се вкопчи в предложената опора и се усмихна. Гърлото на Дюра се сви от силно вълнение. Какъв щастливец съм, помисли си той: имам здрав син, жив съм в този топъл летен ден и любовта на Тео ми принадлежи.
— Е, лекарят може да остане, предполагам.
— И аз така предполагам — отвърна Тео, — освен ако не искаш да спиш сам довечера.
— Не възнамерявам да чакам чак до довечера. Виж колко е мек килима.
— Андре! Няма ли да проявиш поне малко дискретност?
Не, естествено.
— Бебето не спи ли понякога тук, на открито? — попита той спокойно.
Тео се усмихна, сетила се за упоритостта, която проявяваше от време на време.
— Ако го поносиш, ще заспи.
— Смятай го за сторено.
Взе сина си на ръце и енергично се надигна, което предизвика възторжения кикот на Паша, а на устничките му се появи слюнчесто балонче.
— Лигави се и ще те намокри.
— Свикнал съм. Жените така се държат с мен през цялото време.
Тя се приготви уж да го удари и той се престори, че избягва удара.
— Чакай, чакай… Ей сега ще съм в ръцете ти. Но преди това трябва да обсъдим с Паша въпроса за едно следобедно дремване.
След това я смая, тъй като изпя няколко приспивни песни така сладко с пресипналия си глас, че сърцето й трепна.
Това е същият човек, който повеждаше войниците си в бой, мина й през ума, и е предизвиквал смъртта хиляди пъти; човекът, победил армиите на съюзниците, когато всички смятаха каузата за обречена. Сега той държеше сина си с такава нежност. Миглите на Паша потреперваха, очичките му се затваряха, дишането му ставаше равномерно и дълбоко. Дюра й се усмихна над главичката на детето и й изпрати въздушна целувка.
После положи внимателно Паша на килима, а Тео покри бебето с шала си.
— Мислех си, че би дошла да набереш малко рози с мен — промърмори Дюра, посочвайки храстите в края на моравата.
— Някой може да се появи.
— Затова ти предлагам уединение.
— Не би искал да изчакаш до довечера?
— А ти искаш ли?
Тя се усмихна.
— Мисля, че ще свърша само от едно докосване.
— Сигурно — кимна той, припомняйки си страстта й. — Но ми хрумна да опитаме един малко по-дълъг сеанс.
— Колко по-дълъг? — Вече усещаше пулсирането между краката си.
— Ти ще решиш. — Протегна й ръка.
Щом пръстите й докоснаха неговите, тя започна да потреперва.
— Много време мина — тихо отбеляза той и й помогна да се изправи.
Взе я на ръце, целуна я и я понесе към розовите храсти.
Плъзна тялото й бавно надолу по своето и се наслади на усещането. Тя прокара длан по слабините му и усети твърдостта на ерекцията му. Изпълнено с надежди, тялото й сякаш го разпозна и се разтвори. Посегна към копчетата на панталона му.
Ръката му я спря.
— Недей така бързо. Толкова отдавна го чакам.
— Но Паша може да се събуди.
Той поклати глава.
— Не знаеш… — Гласът й бе станал дрезгав и нисък, както винаги, когато умираше за него.
Дюра хвърли поглед към детето.
— Току-що заспа. Разполагаме с достатъчно време.
— Андре!
— Просто ми дай минутка. Все пак яздих пет хиляди километра…
— Ще ти се нахвърля!
— Интересно би било. А после какво ще предприемеш?
— Ами ако те помоля?
Дюра се засмя, вдигна ръцете й към устните си и ги целуна.
— Мислех, че искаш по-дълъг сеанс.