— Промених решението си.
— Разполагаме ли с достатъчно време да свалим дрехите си?
— Знаеш ли колко време мина? — едва успя да каже тя — имаше чувството, че дъхът й секва. — Единадесет месеца…
— Ще побързам. — Забелязваше, че тя вече почти не издържа.
Пусна ръцете й само за да съблече сакото си и да разкопчае ризата, за да я изхлузи през главата си. В това време Тео трескаво се бореше с копчетата на якичката. Дюра, захвърляйки ризата на земята, предложи:
— Дай на мен.
Разкопча я и плъзна дрехата надолу по раменете й.
Тя му помагаше: придърпа ръкавите и вдигна муселиновите поли нагоре по бедрата си. Залови се с панделката на долната риза, но от нетърпение само затегна възелчето и раздразнено изруга.
— Дай на мен.
— Прекалено си овладян и хладнокръвен — отбеляза тя, докато той майсторски се справяше с развързването.
— А ти никога не си. Това е една от многото ти прелести — прошепна той и докосна набъбналите й гърди над украсеното с дантела деколте. — Толкова са красиви! — Бавно плъзна ръка по закръглената й плът. — Много са впечатляващи!
— Не мога повече да ги побирам в дрехите си — измърка тя приглушено, замаяна от усещанията, които допирът на ръцете му предизвикваха. — Откакто бебето…
Той повдигна наедрелите гърди и се наслади на тежестта им.
— Май вече не кърмиш! — Прокара пръст по набъбналите зърна.
— Спрях… — тихо простена, усетила как из слабините й се разлива топлина, — …преди три седмици.
— Значи съм изтървал момента да се нахраня от тях. Как ли са изглеждали, когато са били пълни с мляко? Нищо. Следващият път.
Загледа се в нея — цялата бе поруменяла от желание, а очите й искряха от страст. Зачуди се как е живял толкова дълго без тази жена.
Лек ветрец премина през върбите, листата им проблеснаха на слънчевата светлина, а ароматът на рози изпълни въздуха. Тео, полугола, приличаше на нимфа, която не откъсваше от него пълни с копнеж очи.
— Изпитвам желание да рецитирам Овидий — прошепна той и се наведе да я целуне.
— Или да съчиниш сонет — промълви тя с устни допрени до неговите.
— Трябва да благодаря на Боней — призна той искрено и почтително.
— Ще му изпратим нещо… разточително щедро.
Сега тя разбираше какво е накарало Дюра да предприеме това дълго пътуване.
— Дори да ти поднеса целия свят — заяви той и млъкна, за да си поеме въздух, докато свличаше долната риза към бедрата й, — пак няма да е достатъчно.
— Добре дошъл в Сибир — прошепна Тео.
— Гледката ми харесва!
— А сега е твой ред!
Преди тя да завърши, той вече смъкваше ботушите. Излегната върху ризата му, тя не откъсваше очи от него и гледаше как играят мускулите по раменете му.
— Готово. — Освободи и последното копче на панталоните и бързо ги свлече надолу.
Ерекцията му бе огромна.
Някаква червеникава мъгла започва да обагря заобикалящия я свят. Голото му тяло бе прекрасно. Плъзна поглед по корема му и надолу към слабините. Задържа го върху набъбналата му ерекция, красива и смайваща.
Потрепери, когато той се настани между краката й.
Сякаш се разтапяше. Усещанията й от него й бяха така познати, така естествени. А напрежението между краката й бе така силно, че имаше чувството как всеки момент ще се пръсне.
Той я целуна нежно и бавно и постепенно започна да се отпуска в нея. Мускулите на ръцете му се стегнаха, за да се задържи и да забави проникването си във влажната й горещина. Когато главата на пениса му бе вече в нея, тя простена, а цялото й тяло потрепери.
Притискаше се в него, плъзгаше ръце по гърба му; надигна таза си, за да усети пениса му още по-дълбоко в себе си. Оргазмът й започваше, преди той изцяло да е влязъл в нея.
Отвори уста.
— Бебето — прошепна той и покри устата й с ръка.
Тя се вкопчи свирепо в него и го задържа между краката си. Той също усети, че е готов да свърши. Не можеше да се контролира, държеше се като юноша. И на него времето на раздялата им му се бе сторило безкрайно дълго.
— Моля те, моля те, моля те! — Беше готова да експлодира.
И той се вслуша.
Секващ дъха оргазъм ги разтърси едновременно. Стори им се, че трае цяла вечност.
— Ти си така великолепен, както те помня.
Той се усмихна, но не отвори очи, нито помръдна.
— Жив ли си?
— Не съм съвсем сигурен.
— Ще останеш ли?
Това бе най-важното за нея.
Членът му вътре в нея набъбна, наедря, помръдна и я изпълни с шеметни усещания.
— Да. — Най-после отвори красивите си очи. — Оставам! — Възбудата му растеше, докато й отговаряше, и предизвикваше неволни тръпки по тялото й.
— Нужен ни е свещеник.
— По-късно.