— Напротив — възрази той, готов отново да я обладае. — Съвсем скоро.
— Добре — съгласи се тя блажено.
Отново я люби. Вече бавно и с пълна наслада — първоначалната неконтролируема жажда и на двамата бе отчасти утолена. Накрая лежаха върху хладната трева, лъщящи от пот и все още задъхани. Тя прокара пръст по влажните му гърди, облиза една солена капка от шията му. Бавно придвижваше устни по тялото му. Неговите пръсти ровеха в косите й.
А когато докосна пениса му, дъхът му секна. Отново усети възбуда.
Възседна го и той се плъзна в нея.
— Господи…
Телата им се сливаха. Кожата на Тео бе изпотена и това затрудняваше Дюра да задържа ръцете си върху бедрата й, за да я направлява и забавя. Но накрая се сля с ритъма й и се потопи в най-чувствените усещания.
Летният следобед под върбите стана кътче от рая.
Доста по-късно, когато шумът от счупване на порцелан, им подсказа, че синът им се е събудил, Дюра бързо целуна Тео и усмихнат прошепна:
— Облечи се, скъпа палавнице!
Навлече панталоните с вещина, придобита в безбройните будоари през годините, прескочи розовите храсти и успя да вземе на ръце сина си точно преди малчуганът да изсипе захарницата върху главата си.
— Ела да видиш мама — предложи той на Паша и го поведе към Тео. — И тя се събужда от дрямка като теб. Ободри ли те сънят, скъпа?
— Обожавам да подремвам — измърка Тео все още не съвсем облечена: полите на роклята й бяха разбъркани, а копчетата на врата — незакопчани. Тя се завъртя по корем и наедрелите й гърди почти изскочиха от ризата като узрели плодове. — Какво ще кажеш — прошепна го дрезгаво, — ако ти съобщя, че изпитвам странно усещане? — Клепачите й все още бяха полуспуснати над прекрасните зелени очи. — Едно безпогрешно чувство — продължи тя, протягайки се с наслада, — че отново съм бременна?
Веждите му се стрелнаха нагоре за миг, а после по лицето му разцъфна широка топла усмивка.
— Този път ти вярвам, ma chere.
ЕПИЛОГ
Дъщеря им се роди през пролетта в Ница под грижите на новия фамилен лекар Антон Минген. Одил Аврора прекара първите шест месеца от живота си, плавайки из Средиземно море със семейството си. Но Франция се нуждаеше от Дюра и той трябваше отново да се сражава срещу съюзниците. През следващото десетилетие на няколко пъти се посвещава на отечеството си, но с оформянето на империята, все повече се разочароваше. Всички републикански принципи, за които бе рискувал живота си, бяха унищожени от диктатурата на Наполеон.
Тогава се оттегли при семейството си: петте му деца бяха радостта на живота му. Сезоните диктуваха избора им на дом: лятото прекарваха в дачата на Тео, зимата — във вилата на Дюра в Ница, пролетта — в Париж, а есента — в провинциалната къща на брега на Сена. Понякога се качваха на яхтата и плаваха месеци наред.
Не обръщаха внимание, доколкото бе възможно, на политическите боричкания, заговорите и конспирациите.
Любовта им ставаше все по-дълбока; радостта от общия им живот беше всекидневен подарък от съдбата. Често си припомняха случайните обстоятелства около запознаването си и се считаха за най-големите късметлии на този свят, задето се бяха открили един друг.
Ала един ден непредвиден инцидент помрачи радостта им. Най-голямата им дъщеря, Одил, се запозна в един парижки литературен салон с мъж със съмнителна репутация и обяви на родителите си, че възнамерява да се омъжи за него.
— Прекалено млада и уязвима е, а той е на четиридесет и осем — разтревожи се Тео, след като получи пламенната бележка от дъщеря си в извънградската къща.
Дюра се отдръпна от прозореца, откъдето наблюдаваше Сена. Изражението му бе мрачно.
— И още по-лошо — лъже на карти!
— Лангелиер има и любовница — обади се непринудено Паша и като вдигна дългите си крака от дръжката на дивана, се намести по-удобно. Започваше да усеща умората от предишната безсънна нощ. — Одил не бива да се заблуждава от привидния му чар и от способността му да цитира Гьоте.
— Знаеш колко е важна поезията за нея — напомни Тео, разтревожена за бъдещето на дъщеря си. — Този мъж съвсем е завъртял главата й.
— Да се надяваме, че това е всичко, което негодникът е направил — изръмжа Дюра. Високият му силует се открояваше на фона на сивото небе. — Май е време да го посетя.
— Ще дойда с теб — предложи Паша. Прокара ръка през черните си къдрици, протегна се мързеливо и добави със зловещи пламъчета в очите: — Чух, че го бива с рапирата. Защо не ти бъда секундант, татко? Или ти на мен? Така ще сложим край на това увлечение на Одил.
— За Бога — възкликна Тео. — Без толкова драстични мерки! Вие двамата просто бихте могли да поговорите с него. Сигурна съм, че Одил е поредният му флирт.