Хейс се забави с отговора под предлог, че му трябва време, за да убеди тогавашния си партньор Адолф Хърман да приеме идеята. Докато чакаше резултата от Хейс, Фройнд замина на кратка почивка в Мексико.
Когато се върна в Холивуд, бе изправен пред свършен факт. Хейс бе сключил самостоятелна сделка с нюйоркския финансист. Въпреки че подробностите така и не се разбраха, явно Хейс добре бе подплатил сделката по някакви тайни и може би незаконни пътища, с цел да отстрани Оскар Фройнд.
Под ръководството на Брайънт Хейс „Континентал Пикчърс“ се разви като едно от най-могъщите студиа в Холивуд. Оскар Фройнд не можа да се съвземе след пропуснатата възможност. Пред погледа му Хейс стана доайен на студийните директори и стълб на общността, а самият той трябваше да продължи кариерата си извън светлините на рампата. Към края на ерата на нямото кино „Континентал“ бе укрепил славата си на „Кадилак на филмовите студиа“, докато „Монарк“ си оставаше нещо като грозната шаферка — уважаваха го заради успеха му сред критиката, но не гледаха на него като на финансова сила.
С течение на годините ненавистта на Оскар Фройнд към Брайънт Хейс се засилваше.
Оскар Фройнд обичаше киното. Обичаше всяка страна на работата и не се плашеше да взема участие в сюжетни разисквания, да бъде на снимачната площадка и дори в монтажната, когато му се струваше, че режисьорите му имат нужда от помощ. Често го закачаха за бащинското му вмешателство в работата на другите, но подчинените му в „Монарк“ гледаха на съветите му много сериозно. Опитът му бе безспорен и неведнъж верният му инстинкт бе спасявал филмите на „Монарк“ от посредственост и бе допринасял за касовия им успех.
Но въпреки големия си талант и неуморния труд, Фройнд не бе в състояние да изведе „Монарк“ до сияйните висоти на „Континентал“. Той само можеше да се надява да раздразни Брайънт Хейс, като от време на време го засенчва с някой силен филм или като го изпревари в някое финансово тримесечие. Това бе всичко, което Фройнд можеше да постигне срещу такъв могъщ и престижен съперник.
Но сега му се предостави възможност за достойна мъст.
Предостави му се в лицето на един напълно непознат мъж на име Джоузеф Найт.
Найт реши, че Фройнд е по-достъпен от Хейс и че много се различава от царствения шеф на „Континентал“. Фройнд посрещна Найт в кабинета си в „Монарк“ — непретенциозно помещение, задръстено със сценарии и мирис на мухъл. Фройнд бе известен с изчистения си от всичко излишно начин на живот, който препоръчваше и на подчинените си, особено на кинозвездите.
— Какво мога да направя за вас, господин Найт? — запита Фройнд. Изглеждаше нетърпелив и не забравяше да подчертае собствената си важност. — За съжаление времето ми е ограничено.
— Няма да ви отнемам много време — каза Джоузеф Найт. — И, струва ми се, мога да ви обещая, че няма да ви отегча.
Той започна да излага накратко сценария, който бе донесъл на Фройнд за мнение. Беше напълно различен отдадения на Брайънт Хейс, но замисълът бе не по-малко бляскав.
Беше суров, реалистичен разказ за Кризата и отражението й върху живота на двама влюбени. Героинята бе девойка от богато семейство, която лудо се влюбваше в красив младеж със скромен произход. Когато семейството й ги принуждава да се разделят, младежът тръгва по света да си търси късмета. Забогатява и става милионер, а междувременно семейството на девойката се разорява от Кризата. По жестоко стечение на обстоятелствата младият герой се завръща като победител, за да поиска ръката на първата си любов, но открива, че по време на отсъствието му тя се е омъжила за беден ухажор, на когото обеднялото й семейство не могло да откаже. Така героят пропилява живота си в преследване на златния идол като единствен начин да получи момичето, което обича.
Оскар Фройнд слушаше разказа на Джоузеф Найт, пушеше цигара след цигара и безразборно ги гасеше в големия пепелник на бюрото си. Бързият му ум преценяваше сценария. Той бе метафора за цялата трагедия на Кризата. Правеше дълбочинен разрез на Америка, „страната на неограничените възможности“, където твърде често между хората стояха парите. Основната идея на сюжета бе, че материалният успех не свързва хората. Свързва ги само любовта.