Когато Джоузеф Найт свърши, Оскар Фройнд кимна иззад бюрото си.
— Да. Няма да си кривя душата. Достатъчно отдавна се занимавам с тая работа и мога да позная кое колко струва. Това може да се развие до нещо голямо. Може да донесе много пари.
Той пое дълбоко дъх, после добави.
— Но не и на мен. И не сега.
Настъпи мълчание. Двамата се гледаха, никой не трепваше.
— Защо не и на вас? — попита Найт.
— Понеже съм зает — отвърна Фройнд. — Затънал съм до гуша в продукции, една от друга по-рисковани. Ако знаехте колко съм претоварен… Просто не мога да го направя. Нямам нито пари, нито техника и хора. Може би догодина или по-догодина…
Найт поклати глава и се усмихна.
— Трябва да стане сега. Но аз не ви карам да влагате и един цент. Единственото, което искам, е да разпространите филма. Аз ще поема целия финансов риск. Ще наема хората, ще се оправя с инвеститорите. Поемам отговорността за всички загуби. Утре ще внеса един милион долара в банката ви като гаранция. Ще се нуждая само от вашия терен за снимките и от четиристотинте ви театъра за разпространението.
Фройнд имаше вид на заинтригуван.
— И какво ще спечелите от всичко това?
— Ще бъда продуцент — каза Найт. — Ще имам пълен контрол върху художествената страна. Ще подбера целия технически персонал и ще намеря актьорите, филмът ще бъде мой.
Фройнд изглеждаше скептичен.
— Имате ли някакъв опит?
— Достатъчно — отвърна Найт.
Учуди се от собствената си смелост, но не го показа. На лицето на Фройнд се изписа съмнение.
— А ако филмът излезе провал? Не мога да допусна такова унижение.
Найт се усмихна.
— Нали чухте сюжета. Мислите ли, че ще излезе провал?
Фройнд не отвърна. Беше убеден, че филмът има шансове да стане касов. Публиката бе подготвена за сериозно кинематографично послание за Депресията, която съсипваше живота в страната вече цяло десетилетие.
— Дори ще ви улесня още повече — продължи Найт. — Можете да не ангажирате името си с филма и да не слагате емблемата на студиото си, докато не го видите завършен и не прецените сам дали заслужава. Аз ще поема целия риск.
Фройнд погледна посетителя си по-замислено.
— А какъв процент ще имам аз, ако филмът се окаже печеливш?
— Кажете вие — усмихна се Найт.
Фройнд назова едно число. Найт го намали наполовина. Фройнд се усмихна. Точно толкова бе очаквал да получи за името на студиото си, апаратурата и разпространителската мрежа. Вече разполагаше с достатъчно информация, за да си даде сметка, че му предлагат изгодна сделка. Странното бе, че въпреки това той изглеждаше по-малко заинтересован отпреди. Гледаше някак сдържано и неопределено.
Джоузеф Найт знаеше какво означава този поглед, Фройнд се готвеше да му откаже. Независимо от това колко бе различен от останалите шефове на студиа в Холивуд, той не можеше да си наложи да престъпи неписаните закони, които крепяха цялата общност. Не можеше да позволи на един независим продуцент да проникне в студиото му. На никаква цена.
— Предложението ви ме впечатли — каза той предпазливо. — Но не смятам, че е осъществимо.
— Може би ще промените решението си, когато чуете последната част от загадката — отвърна Джоузеф Найт.
Фройнд вдигна вежди.
— Каква изненада ми готвите още?
Джоузеф Найт се облегна на стола си.
— Новата голяма продукция на Брайънт Хейс. Най-скъпият му проект от седем години насам. Костюмирана епопея за Руската революция. Възнамерява да я пусне по екраните за Коледа. В главните роли ще бъдат Мойра Талбът и Гай Лавъри. Рекламната офанзива ще е грандиозна. Знам сценария дума по дума.
— Как така? — запита Фройнд.
— Аз съм го писал — усмихна се Найт.
Оскар Фройнд седеше като втрещен.
— Може би ще пожелаете да ми разкажете за това по-подробно.
Джоузеф Найт разказа на Оскар Фройнд за проекта, който бе поднесъл на тепсия на Брайънт Хейс. Описа внушителната историческа драма, както и неочаквания трагичен край. Без никаква злоба обясни как Хейс си бе присвоил творбата му, без да го обезщети.
Но не спря дотук. Каза му как Хейс бе докладвал идеята на началниците си в Ню Йорк по време на строго секретно съвещание, как те я бяха одобрили, как бяха решили да устроят главозамайващо пускане по екраните преди Коледа. Каза му за решенията, свързани с актьорския състав, за плановете за външни снимки, за определянето на продуцент и режисьор. Накратко, изложи пред Оскар Фройнд точните факти, свързани със строго секретния проект, и то до най-малките подробности.