— Откъде знаете всичко това? — запита Фройнд.
— Няма значение — отвърна Найт. — Важното е, че по Коледа филмът на Хейс ще се съревновава с вас. По-точно с нас. И току-що научих нещо, от което цялата работа се разкрива в нова светлина.
— Какво е то? — запита Фройнд.
— Преди три седмици, след като се е съветвал с главните си консултанти по сценария, Хейс е решил да отреже трагичния край на сюжета и да му лепне холивудски завършек от типа „героят и героинята се събират“.
Фройнд напрегнато гледаше Найт в очите.
— Но целият сюжет се крепи на този край. Без него характерите се обезсмислят. Какво си въобразяват, че правят тия тъпаци? — попита той озадачено.
— Правят това, което им говори инстинктът. Освобождават се от излишни рискове. Ще поднесат на публиката това, което смятат, че тя иска.
Изведнъж умните очички на Фройнд остро се впиха в Найт.
Чудеше се дали е знаел от самото начало, че Хейс и хората му ще обезобразят края на сценария. Възможно ли бе да им е подхвърлил идеята, знаейки през цялото време какво ще направят с нея?
Но Оскар Фройнд не зададе този въпрос.
— Значи се готвите да предложите на публиката нещо по-добро от „Континентал“. Да заложите всичко и да се опитате да сложите Хейс в джоба си.
Найт се усмихна.
— Казаха ми, че сте умен мъж, господин Фройнд. Знаех си, че ще схванете играта.
Оскар Фройнд трескаво мислеше. Това, което му се предлагаше, бе изключителна възможност, и то без никакъв риск за самия него. Ако пуснеше този филм и той засенчеше историческата драма, това можеше да причини големи затруднения за Хейс. И да донесе бляскави почести за „Монарк Пикчърс“ и Оскар Фройнд.
— Умният сте вие — каза той на Найт. — Вие сте господин Никой. В този град никога не са чували за вас. А ми казвате, че двата най-големи филма, които ще излязат по Коледа, ще бъдат ваши. Първият — откраднат от Хейс, а вторият — разпространяван от мен.
Найт не отвърна. Изражението му бе спокойно, сякаш двамата си говореха за незначителни неща.
В този момент смъртната омраза на Оскар Фройнд към Брайънт Хейс най-сетне надделя над предаността му към законите на холивудските студиа срещу независимите продуценти.
— Добре. Ще ви помогна. При условие, че сложите парите на масата и подпишете документи, с които поемате отговорност за всички загуби от моето студио. В замяна на това имате апаратурата ми, разпространението и всякаква друга помощ.
— Има още едно условие — каза Найт. — Целият проект трябва да се пази в пълна тайна. Искам гаранции за това. Никой не трябва да знае нищо за тази продукция. Докато ние не решим да я обявим. Изненадата е ключът към успеха.
Фройнд кимна. Разбираше коварния план на посетителя си.
— Дадено. Никой, освен нас двамата няма да знае подробностите около продукцията и снимачния график. Ако се чуе нещо, ще знаете, че аз съм изплюл камъчето.
Найт се усмихна. Честността на Фройнд му харесваше. Бе чувал, че е като глътка чист въздух в зловонната холивудска атмосфера, и сега се уверяваше в това. Бе готов да рискува и да пази тайна.
Стиснаха си ръцете.
— Разбира се, бих искал да знам откъде имате цялата тая вътрешна информация за филма на Хейс — повтори Оскар Фройнд.
Найт се усмихна.
— Защо не оставите всичко това на мен?
Фройнд сви рамене.
— Стига информацията да е точна — каза. — Парите са си ваши.
Найт отново се усмихна. Блясъкът в очите му порази Фройнд, който едва сега осъзна, че срещу него стои човек, който един ден можеше да стане велика сила в Холивуд.
При по-различни обстоятелства Оскар Фройнд, както и всеки друг шеф на студио, би направил всичко възможно да прегради пътя на подобно парвеню. Но Джоузеф Найт бе единственият му шанс — а може би и последният — да си отмъсти на Брайънт Хейс за злодеянието, помрачило цялата му кариера. И той щеше да се възползва от този шанс.
— Ще станем ли партньори? — попита Найт и протегна ръка.
— Ще станем — потвърди Оскар Фройнд и сърдечно стисна ръката му. Твърдият като скала характер на Найт се усещаше дори в ръкостискането му. В този момент Фройнд си каза, че в Холивуд е срещал и будни предприемачи, и блестящи артисти. Но двете качества — ловкост и вдъхновение — сякаш никога не се съчетаваха в един и същи човек. Досега.