Той изпрати непознатия до портала на студиото и се сбогува с него. После бързо се върна в кабинета си и започна да крои планове. От години не се бе чувствал така развълнуван.
Колкото до Джоузеф Найт, през целия път, докато шофираше към хотела си, той изпитваше задоволство, примесено с тиха веселост. Готвеше се да се впусне в най-значителния финансов риск през цялата си кариера. И същевременно се готвеше да щурмува непристъпните стени на холивудската крепост с могъща творба в ръце и с могъщ съюзник до себе си.
По-точно двама съюзници.
Първият бе Оскар Фройнд със студиото си, апаратурата и ненавистта си към Брайънт Хейс.
Вторият бе Дария Кейн.
6
Онзи Холивуд, с който Кейт Хамилтън се срещна при пристигането й заедно с Мелани, бе доста различен от другия, който Джоузеф Найт гледаше от стаята си в хотел „Бевърли Уилшър“, да не говорим за аристократичния Холивуд на Брайънт Хейс.
За разлика от Холивуд на скъпоструващите офиси и хотелски анфилади с изглед към възвишенията това бе Холивуд на евтините квартири и мебелирани стаи в нечистотията при подножието на хълмовете — безкрайна мрежа от мръсни улици, чиито сгради бяха виждали и по-добри времена.
Това бе Холивуд на гладуващите статисти и вманиачените кандидат-звезди, чиито мечти за слава бързо се поглъщаха от чудовището филмова индустрия, чиято бляскава фасада криеше тъмно и подкупно сърце. Млади хора, подтиквани от мечтата да станат личности, идваха тук, за да избягат от миналото си, въоръжени с красива външност и понякога с успехите си от някое гимназиално представление. Но иронията на Холивуд бе, че под привидния блясък това всъщност бе пътят към безизходицата.
Това бе Холивуд на асистент-режисьори, селекционери и импресарии, които караха мерцедеси, дюзенберги и бугатита втора употреба по Холивуд Булевард, за да впечатляват гаджетата си; това бе Холивуд на съмнителните ловци на таланти и независимите продуценти без финансов гръб, които експлоатираха бленуващите за филмова кариера с висящи договори и обещания за роли с по една реплика.
Холивуд, „градът на неограничените възможности“, бе в действителност дотолкова преситен от красиви лица, съвършени тела и необработен актьорски талант, че шансовете за кариера бяха не повече от едно на милион.
Но кандидатите за слава не ги беше грижа за действителността. Те идваха тук, водени от мечтите си. И тия мечти продължаваха дори след като грубата действителност недвусмислено им покажеше, че няма изгледи да се сбъднат. Това бе най-голямата ирония на Холивуд, тази „фабрика за мечти“.
Градът бе един гигантски капан от подвижни пясъци, престорен на нирвана. Въпреки че фаталния му чар можеше да привлече само един тип жертва — „кандидата за слава“, такива жертви се намираха в неизчерпаеми количества в една голяма, парализирана от Кризата страна.
И така Холивуд процъфтяваше, докато робите му крееха в прогнилите му недра.
Кейт влезе в този свят защитена с невидима броня, която я правеше напълно непроницаема за всепроникващата му корупция.
Кейт не можеше да бъде уязвена от обещания за илюзорни награди, давани от порочния Холивуд, понеже не й бяха останали никакви мечти.
Затова гнусотата на обратната страна на Холивуд не я потискаше повече от всяко друго място, в което бе живяла, откакто бе тръгнала да скита по света. И тя се държеше тук както би се държала навсякъде другаде. Бързо си намери работа като сервитьорка в един оживен ресторант на Уилшър Булевард и с удоволствие установи, че печели добре, понеже посетителите тук обичаха да впечатляват гостите си, като оставяха големи бакшиши.
Те дори не забелязваха красотата на Кейт. В Холивуд красивите момичета са под път и над път. Но я обичаха заради характера й, станал самоуверен и приветлив след толкова години в сервитьорската професия. А дълго школуваните й маниери, които караха клиентите да я харесват и да желаят и тя да ги харесва, само увеличаваха бакшишите.
Но в хладното си безразличие към клопките на Холивуд Кейт бе самотна. Мелани незабавно се впусна в трескавия водовъртеж на пазара за актьори, в търсене на агенти, в записване в курсове и ателиета по актьорско майсторство, в четене на „Дейли Въраяти“ и „Холивуд Рипортър“, в безкрайни часове холивудски клюки с кандидат-актриси като нея и в мъчителни размисли над ежедневната дилема дали да продаде още малко от честта си, още малко от достойнството си в неизбежните усилия да се държи „добре“ с асистент-режисьори, селекционери на актьори и евентуални импресарии.