Странно наистина, но Кейт, която стоеше настрана от холивудските борби и прекарваше работните си дни спокойно и рутинно, както в Северна Дакота или в Илинойс, стана нещо като майка за Мелани и приятелките й. Често вечер се връщаше от работа и намираше някоя от тях да я чака, за да й излее душата си. Разказваха й за детството си, за родителите си (повечето от които ги бяха малтретирали — Кейт установи, че съблазънта на Холивуд бе особено силна за млади хора, които като деца са били нежелани или малтретирани), за мечтите си и за изпаряването на тези мечти в ежедневните разочарования и унижения на Холивуд.
Кейт спокойно изслушваше жалбите им за асистент-режисьорите и агентите и селекционерите, които даваха обещания, но не ги изпълняваха, за мъжете, които спяха с тях и после не ги потърсваха. Изслушваше ги и им съчувстваше. Но бързо се научи никога да не противоречи на мечтите, които караха тези момичета да се подлагат на нови унижения.
Единственият й компромис към Холивуд бе, когато един ден, в пристъп на досада, се остави да бъде убедена от Мелани да си направи фотодосие.
— Хайде — молеше я Мелани. — Имаш страхотна външност, Кейт. Няма да ти струва повече от няколко снимки. Не можеш да си тръгнеш от този град, без поне да си опитала…
Кейт даде парите за фото досието и се позабавлява с лъскавите си снимки в десетина ефектни пози, всяка от които отговаряше на стереотипен образец — толкова строг, че я правеше неразличима от големите звезди на деня.
Папката със снимки я разсмя, но също така я смути. Разкриваше пред нея същество, което й бе напълно чуждо.
Веднъж, скоро след като фото досието бе готово, Мелани се върна от поредния си лов на роли и възбудено съобщи на Кейт, че й е намерила работа.
— Взех снимките ти. Показах ги на асистент-режисьора. Каза да те заведа. Ще бъде масова сцена, но ще плащат по пет долара. Хайде, Кейт, просто да опиташ.
Този ден Кейт не беше на работа и нямаше никакви планове. Реши да придружи Мелани. Двете се явиха в „Парамаунт Стюдиос“, където ги вкараха в една чакалня за статисти. Накрая към тях се приближи един асистент-режисьор с измъчен вид, който поздрави фамилиарно Мелани и погледна към Кейт.
— Това е момичето, за което ти говорих — каза Мелани. — Сигурна съм, че ако й дадеш възможност, ще бъде страхотна.
Младият мъж стисна ръката на Кейт и я изгледа.
— Добре. Стой с Мелани, Кейт. Тя ще ти каже какво да правиш. Момичета, вие сте късметлийки. Като последно няма да е масова сцена. Ще снимаме среден план.
Преди да си тръгне, той се усмихна на Мелани, което ясно показа на Кейт, че е спал с нея.
Момичетата се запътиха към гардеробната, където им дадоха дрехи. Всяка получи по едно секретарско костюмче с пола и сако.
После отидоха в гримьорната и любезните гримьорки им гримираха лицата, както се полагаше.
Накрая ги заведоха до снимачния павилион, изтече повече от час докато се подготви тяхната сцена във второразреден филм. Един от второстепенните герои трябваше да излезе от един асансьор, да мине край няколко секретарки и да излезе от кадър. Цялата работа щеше да трае около три секунди. Мелани и Кейт щяха да са две от секретарките.
Най-после дойде време за снимки.
— Готово! — извика режисьорът. — Момичета, намерете си местата. Джинджър, искам, когато Томи излиза от асансьора, да се обърнеш и да го погледнеш. Останалите просто гледайте пред себе си. Придайте си делови вид. Вие сте работещи момичета.
След малко се появи актьорът. Кейт позна лицето му от няколко филма, които бе гледала през последните години. Обикновено играеше ролята на подкупно ченге или мафиот.
Актьорът в изкуствения асансьор се приготви и асистент-режисьорът подреди Кейт, Мелани и другите по отбелязаните места.
— Тишина! — извика асистент-режисьорът. — Всички по местата!
Скриперът се приближи към камерата и извика:
— „Трима са много“, сцена сто четирийсет и три, първи дубъл.
Чу се щракване.
— Камера… запис! — извика режисьорът.
Актьорът излезе от асансьора, погледна набързо към момичетата, които се шляеха из коридора, и излезе извън кадър.
— Стоп! — извика режисьорът. — Рой, дай още малко светлина!