Осветителят приближи един от прожекторите и сцената бе заснета повторно.
— Стоп! — извика пак режисьорът. — Ей, малката, как се казваш?
— Мелани.
Мелани бе почервеняла като рак.
— Махни си косата от очите. Готови? Трети дубъл. Хайде, момичета. Времето е пари!
След още три дубъла кадърът бе готов. Статистите бяха освободени.
В автобуса Мелани попита Кейт какво мисли за първия си опит като актриса.
— Забавно беше — отвърна Кейт уклончиво. — Благодаря ти, че ме извика.
— Сега да видим дали ще ни пуснат във филма — каза Мелани. — Около деветдесет процента от това, което съм правила, е отивало в кошчето за боклук. Обикновено решават да отрежат сцената или да сменят декора. Винаги оставам извън филма. Но, слава богу, поне ни платиха и не могат да си приберат парите.
Мелани се оказа права, въпреки че не можеше да знае защо.
Три дни след снимането на кадъра асистент-режисьорът и един монтажист гледаха в монтажната краткия отрязък от филма. Както преглеждаше лентата на мовиолата, монтажистът — опитен професионалист, изведнъж се обърна към асистент-режисьора.
— Я погледни това!
Асистент-режисьорът се взря в кадъра. Почеса се по главата и отсече:
— Тук нещо не е наред.
— Прав си, да го вземат дяволите! — каза колегата му. — Виж русата статистка зад момчето от асансьора. Боже, кой я е пуснал?
Другият кимна.
— Ужасно се набива, нали?
— Няма две мнения. Само тя се вижда. Разваля целия кадър.
Асистент-режисьорът въздъхна.
— Трябва да кажа на Бари. Ще трябва да преснимаме или някак да я изрежем.
Двамата седнаха да помислят над кадъра. Всички статистки идеално се вграждаха в ролите си. Изглеждаха като безлични секретарки на път за работа във въображаемата сграда, от чийто асансьор излизаше актьорът.
Но Кейт очевидно не се вписваше. Нито един от двамата не знаеше защо.
— Да не ти е приятелка? — вдигна вежди монтажистът.
— Приятелка? Не, по дяволите. Никога преди не съм я виждал.
— Добре ни е съсипала кадъра — продължи монтажистът. — Някой трябва да й каже да си върви в Канзас.
Монтажистът, без да губи време, изхвърли целия кадър и се опита да забрави за загубата на време и пари, причинена от непознатата руса статистка.
Така кратката поява на Кейт в „Трима са много“, който скоро щеше да потъне в забрава, попадна в кошчето за боклук и никога нямаше да бъде видяна. Само в студийните ведомости щеше да пише, че Катрин Хамилтън е работила в „Трима са много“ като статистка.
7
Заглавието, което съветниците на Брайънт Хейс избраха за филма на Джоузеф Найт, бе „Съдбовна зима“. Важните клечки в „Континентал“ сметнаха, че подхожда на суровия руски пейзаж и изразява романтичния размах на сценария.
Филмът щеше да е много голям и затова се нуждаеше от величествено заглавие. „Континентал“ влагаше всичко в „Съдбовна зима“. Сега, когато Арнълд Спек и началниците от Ню Йорк му бяха дали зелена улица, Брайънт Хейс хвърляше всичките си сили, за да превърне новия филм в грандиозен успех.
Както винаги на първо място в списъка бе рекламният апарат.
В началото на май в холивудската преса изтече информация, че е започнала работата по нов голям филм с участието на Мойра Талбът и Гай Лавъри. Добре настроени холивудски хроникьори, всичките задължени на Брайънт Хейс за минали услуги, незабавно се заеха да тръбят за новия филм като „кулминация“ на невероятната кариера на Мойра Талбът и като сигурен „Оскар“ за прочутата актриса на „Континентал“.
Освен това пресата бръмна от разгорещени слухове, че главозамайващата романтична история събирала Мойра Талбът и Гай Лавъри в толкова пламенни сцени, че дългоочакваната женитба на двете звезди неминуемо щяла да последва пускането на филма.
След като рекламният апарат зашумя и „Съдбовна зима“ се представи на публиката като проект с историческо значение, криещ любовна авантюра между двете звезди, Брайънт Хейс и най-добрите му хора се впуснаха в подготвителните работи по филма.
Хейс не жалеше средства. Освободи най-добрия си режисьор, Корбет Фишер, от претоварения му график и му възложи да работи единствено върху „Съдбовна зима“. Събра екип от най-добрите сценаристи на „Континентал“, за да доизпипат материала. Обеща им огромни премии, ако „Съдбовна зима“ стане касов филм, и още по-голямо възнаграждение, ако спечели „Оскар“ за най-добър сценарий или за най-добър филм. Предупреди ги, че в случай на провал последствията ще са много тежки.