След малко асансьорът спря, Мелани отвори вратата и внимателно се заоглежда наоколо. Пред очите им се разкри залата на мецанина, обзаведена в класически стил, с махагонови шкафове, огледала в богато украсени рамки и кресла.
В този момент Кейт се сети, че не бяха попитали непознатия къде да вървят по-нататък. Балната зала вероятно се намираше до фоайето или на мецанина.
— Щом сме стигнали дотук, ще я търсим — рече.
Внимателно разузнаха целия мецанин и мимоходом се огледаха в едно от огледалата. Изглеждаха достатъчно добре, за да минат за гости на хотела, но едва ли можеха да се представят за поканени на банкета, за връчване на наградите.
Откриха стълбище към фоайето и най-сетне чуха наблизо ясно доловимия шум от тълпата в балната зала. Кейт надзърна зад ъгъла — от двете страни на вратите имаше охрана.
— Да опитаме отзад — рече на Мелани. — Може би ще успеем да се промъкнем зад кулисите.
Коридорът бе пълен с необозначени врати с вентилационни отвори, които водеха към помещения за персонала на хотела. Избраха една близо до залата и я отвориха.
Мелани се шмугна вътре. Кейт тъкмо да я последва, когато от залата се разнесе глас.
— А носителката на наградата за най-добра женска роля е…
И двете спряха и зачакаха да чуят името.
— Ребека Шъруд в „Краят на дъгата“!
Избухнаха аплодисменти. Кейт видя как очите на Мелани широко се разтвориха. Мелани бе гледала „Краят на дъгата“ седем пъти и се оприличаваше на Ребека Шъруд.
— О, Кейт… — възкликна Мелани.
В този момент в коридора се чу мъжки глас и я прекъсна. Кейт се обърна и видя един от хотелската охрана, който приближаваше към нея.
— Госпожице!
Кейт бързо затвори вратата и се обърна към пазача. Той я гледаше подозрително.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
Опитът да чете в мъжките очи помогна на Кейт в този миг да осъзнае, че той още не е сигурен коя е и каква е. Опитваше се да я прецени по дрехите и обноските.
Тя бързо прие самоуверен, почти царствен вид.
— Да, разбира се. Има ли тук дамска тоалетна?
Той я погледна внимателно.
— Не я ли видяхте вътре, госпожице?
Тя осъзна, че той вероятно говореше за тоалетната до балната зала.
— Страхувам се, че там е пълно с народ — отвърна тя. — Не искам да прекарам половината от времето си в чакане.
В очите му за миг блесна недоверие. Кейт се усмихна весело и самоуверено и това разпръсна съмненията му.
— Следвайте ме.
Поведе я през един коридор към друго отделение, съседно на балната зала. Дамската тоалетна беше сбутана в ъгъла и почти не се забелязваше.
Кейт, без да мисли, бръкна в чантата си, намери един долар и му даде бакшиш.
— О, благодаря ви, госпожице. Много ви благодаря.
Пазачът си тръгна, напълно успокоен, докато Кейт мрачно размишляваше, че ще трябва да се лиши от един обяд.
Влезе в дамската тоалетна и се погледна в огледалото. На лицето й все още бе изписан изразът на аристократично снизхождение, с което си бе послужила пред пазача.
От коридора се чу тракане на токчета. Без да мисли, тя се пъхна в една от кабините, понеже не искаше да захваща разговори с гостите на хотела.
Някой влезе в тоалетната. Кейт седна на седалката. Реши да чака, докато досадницата си отиде, и после да иде да потърси Мелани.
Но мисълта й неочаквано бе прекъсната от съскащи думи, които идваха от стола пред огледалото в тоалетната.
— Гадна кучка!
Грозните думи бяха изречени от приятен шипящ глас, който неизвестно защо й се стори познат. След тях се изсипа порой от тихи, но цветисти изрази — невероятно вулгарна подборка дори за навикналите уши на Кейт.
Тя затаи дъх, заинтригувана от гласа. В ядните думи прозираше такова отчаяние, че нещо дълбоко в нея се покърти.
Кейт внимателно погледна през процепа на вратата на кабината. Жената бе гърбом към нея, но Кейт можеше да види лицето й в тоалетното огледало. Жената втренчено гледаше собственото си отражение.
Лицето бе младо и красиво. Очите бяха сини, кожата — кадифена, без никакви бръчки. Косата бе много тъмна, сресана на грациозно падаща по слабите рамене гладка лимба. Брадичката, челото, страните и носът бяха невероятно фини и нежни.
Но лицето бе разкривено от злоба и безсилие, а мръсните думи продължаваха перверзно да се леят от устата й.
— Шибана мръсна кучка! — шептеше тя. — Шибана некадърна кучка…