Кейт с мъка се сдържаше да не ахне от изумление. Срещу нея стоеше Ив Синклер.
Чак сега, в присъствието на тези силни чувства, от които чак й ставаше неловко, Кейт си спомни какво бяха чули преди малко с Мелани — присъждането на „Оскара“ за най-добра женска роля на Ребека Шъруд. Спомни си също, че Ив Синклер бе предложена за същата награда за изпълнението си в един филм, който бе гледала, но чието заглавие не можеше да си спомни.
Ребека Шъруд бе спечелила „Оскара“, който Ив несъмнено много горещо желаеше.
Тези мисли минаха през главата на Кейт, докато подслушваше това, което бе може би един от най-болезнените мигове в живота на Ив Синклер. Понеже в Холивуд бе всеизвестно, че тя е постигнала всичко по силите на една актриса, за да се изкачи до професионалния си връх, освен „Оскар“. Ив бе прочута звезда и имаше право на това, но въпреки всичките й усилия винаги я слагаха сред недотам бляскавите, недотам звездните холивудски актриси. И то въпреки факта, че актьорското й изкуство се аплодираше по целия свят.
— Ребека…
Името, което устните на Ив произнасяха тихо и съзерцателно, доказваше, че Кейт е прочела мислите й. Кейт се чувстваше почти неловко, че се намира тъй близо до тази жена, че я вижда, без да бъде видяна, и че знае какво става в душата й.
Тя изведнъж си даде сметка, че пред нея е нещо повече от обикновена актриса. Пред нея бе порасналият идол на собственото й детство.
Сега виждаше това ангелско лице променено не само от годините на холивудската кариера, които тя дори не можеше и да си представи, но и от цял един живот на безсилие, което тази вечер бе достигнало до връхната си точка.
Кейт гледаше, а през лицето в огледалото отсреща преминаваше цял калейдоскоп от зашеметяващи емоции. Най-осезаема от тях бе, разбира се, яростта. Но изпод нея, зинала като черна паст, бе ненавистта. Ненавист заради неуспеха? Заради хрумването на Академията да присъди най-високата награда на младата Ребека Шъруд? Ненавист към всичко, което представляваше Холивуд? Или може би ненавист към самата себе си, към целия си живот, пропилян в напразната гонитба на признанието, което нямаше да дойде?
Кейт гледаше, а красивото лице в огледалото бавно променяше израза си и по него се изписвате нещо ново. То бе неописуема печал, бездънно, безкрайно съжаление.
Кейт се чувстваше ужасно неудобно. Не смееше да излезе от кабината, не смееше дори да помръдне. Мисълта, че Ив може да разбере, че някой я наблюдава, я ужасяваше. Трябваше да остане тук, докато Ив си тръгне.
В този миг на вратата се почука.
— Ив? — чу се мъжки глас отвън. — Там ли си?
Лицето в огледалото се сепна и дойде на себе си, сякаш някой грубо го бе изтръгнал от дълбока лична драма — прекалено интимна, за да бъде показана на бял свят. Красивите черти се изгладиха с такава бързина, че Кейт се стъписа. Една ръка бързо изтри отронилата се по бузата сълза.
— Да — каза високо Ив. — Какво има?
— Пресата, Иви — отвърна гласът. — Съжалявам…
За миг Ив се поколеба. По лицето й се изписа непоносимо страдание. Най-самотното лице, което Кейт бе виждала. После, сякаш подчинено на внезапно разместване от неизказано мощни вътрешни сили, лицето се промени. Всички чувства, които го опустошаваха, бяха отпъдени.
Ив се готвеше за репортерите.
Това прогонване на чувствата порази скритата Кейт повече от всички изпълнения на Ив, които бе наблюдавала на екрана. Понеже вихрещите се страсти явно бяха непоносими и същността й се разяждаше от страшна отрова. Тя криеше всичко под желязната маска на самообладанието, за да увери пресата и поклонниците си в неизменното хладнокръвие, в съвършената елегантност, в ненакърнимото благородство на звездата.
И точно в този поглед Кейт видя самотното и изплашено момиченце, надничащо от ъгълчето на усърдно построения израз на Ив. Кейт знаеше, че отсега нататък ще го вижда всеки път, когато погледне Ив Синклер. Понеже то обхващаше цялото минало и обагряше не само детския образ на Ив, който Кейт така бе обожавала като малка, но и нейното собствено детство, нейната собствена самота.
Ив хвърли последен изпитателен поглед към огледалото. Очите й излъчваха уморената решимост на сразен войник, който дава обет един ден да се бие отново. Тогава тихо каза на отражението си в огледалото:
— Сто и петдесет процента.
Думите й озадачиха Кейт.
После се обърна и пъргаво излезе навън. Някакъв глас в коридора я поздрави и тя изчезна.