Последва дълго мълчание. Агентът беше с гръб към Кейт. Виждаше се как кима, докато слушаше събеседника си. Беше облегнат назад на въртящия се стол, краката му бяха вдигнати на бюрото.
Накрая усмихнато се наведе напред.
— Окей. Ти си добър приятел, Френки.
Остави слушалката, стана и тръгна към вратата.
— Хайде, ела, миличка — обърна се към Кейт. — Снимките ти са тук.
Тя влезе в офиса. Той се позабави във външната стая, търсейки нещо на бюрото на секретарката си, после дойде и затвори вратата.
— Извинявай, че те накарах да чакаш. Това беше един от най-важните ни продуценти. Успях да го склоня да изпробва една клиентка. Такава борба беше, сякаш му вадих зъб.
Той седна и изгаси пурата. Замести поглед от Кейт към фото досието на бюрото си. Когато я изучаваше, очите му се присвиваха.
— Хубава си. Имаш много изразителни черти. Говоря сериозно. Не съм ли те гледал в нещо?
Кейт поклати глава.
— Била съм само статистка, имам и няколко епизодични роли. Предполагам, че всички са били орязани.
Той кимна и я погледна изпитателно.
— Много характерни черти. Точно видът ти сигурно тревожи режисьорите. Те обичат всички да изглеждат еднакво. Но се надявам, че не си се отказала. В теб има нещо.
Погледна отново в папката със снимките, поклати глава и я затвори.
— Фотографът се е опитал да скрие качествата, за които говоря. Не можем да му се сърдим, той си мисли, че затова му се плаща. Неговата задача е да изкара всички като Марлене Дитрих. Но у теб има нещо по-така…
Той я изгледа отново.
— Може ли да се изправиш?
Кейт стана, като остави чантата си на земята до стола.
— Добре. Сега просто иди до вратата и се върни. Точно така. Отлично. Сега сложи ръце на ханша. Усмихни се. Усмихни се, де! Добре… Окей, можеш да седнеш.
Кейт седна и го погледна.
— Да… у теб има нещо — каза той и въздъхна. — Не съм сигурен какво е, но е различно. Кажи ми, можеш ли да четеш реплики? Вземала ли си някакви уроци?
Кейт поклати глава.
— Била съм на няколко сеанса в един курс. Да ви кажа право, изобщо не съм гледала на това сериозно, докато… до неотдавна. Но мисля, че мога да се науча.
Откровеността й сякаш му хареса.
— Ето — подаде й един лист, написан на машина. — Прочети ми първата реплика.
Кейт погледна листа. Беше целият измацан, очевидно го бяха държали много ръце. По него бяха напечатани в колона разни реплики от диалози, без никаква връзка. Тя прочете първата реплика.
— Минава десет, госпожо. Майка ви е тук.
Агентът се усмихна.
— Миличка, не се намираш в моргата. Дай го малко по-секси. Да звучи истинско.
Кейт прочете репликата отново. Той я погледна безизразно.
— Сега опитай осемнайсети номер.
Тя намери репликата и я прочете.
— Не съм длъжна да понасям това.
— А сега гневно. Кажи го наистина гневно. Помисли си за човека, когото си мразила в живота си повече от всичко. Представи си лицето му и кажи репликата, все едно, че си с него. Хайде.
Кейт си представи Рей — вторият й баща, и каза:
— Не съм длъжна да понасям това от теб.
Агентът я загледа съсредоточено. После се усмихна.
— Окей. Може би ще можем да ти уредим няколко урока по актьорство. Засега лицето ти може да се окаже достатъчно, за да ти намерим работа. Но трябва да си готова да се потрудиш. Готова ли си?
Кейт кимна, мислейки мрачно за сервитьорската си работа и дали изобщо да се отказва от нея.
— Добре тогава — каза той и стана. — Ще опитаме. Чакай малко.
Отиде в съседната стая, върна се със снопче листове, закачени един за друг и сложени в син плик, и й подаде една писалка.
— Подпиши три пъти на десета страница и веднъж на единайсета. Това е стандартен договор. Пет години, петнайсет процента.
— Ама вие наистина ли…
— Не ти обещавам нищо, нали разбираш. Изглеждаш ми умно момиче. Знаеш колко е трудно в тоя бизнес. Но ще направя каквото мога. Това ти го обещавам.
Кейт бегло прегледа страниците на договора. Нищо не разбираше от условията. Подписа, където й посочи агентът, и остави договора на бюрото.