— Браво, момичето ми — каза той. — Сега стани.
Тя стана.
— Сваляй ги.
Кейт се слиса.
— Ъъ, какво?
— Казах, сваляй ги — повтори той. — Сваляй гащите. Хайде, миличка. Няма да те чакам до довечера. Имам много работа.
Кейт се намръщи.
— Не разбирам за какво говорите.
Той стана, заобиколи бюрото и опипа гърдите й с потъмнелите си от тютюна пръсти. Дъхът му миришеше на пури и лъхаше на евтин алкохол.
Очите му я загледаха похотливо и придумващо.
— Можеш да стигнеш далеч — каза.
Ръката му се плъзна от гърдите към ханша й. Започна да я притегля към себе си.
— Бъди мила с мен… — започна.
Кейт го отблъсна с две ръце. Той изглеждаше учуден и ядосан.
— Какво ти става? От коя звезда падаш? Тук е Холивуд. Схващаш ли? Събуди се!
Кейт не отвърна. Дори не съзнаваше колко страшно го гледа. Но той не виждаше израза й, понеже погледът му бе зает да опипва гърдите й под блузката.
— Не ставай глупава, миличка. Няма да те чакам до довечера. Искаш ли работа, или не? Събувай се или няма да получиш нищо.
Сграбчи я за раменете и се опита да я целуне.
Коляното на Кейт се засили изневиделица и го прасна между краката. Очите му се облещиха и той изпъшка.
Преди да е успял да закрещи от болка, юмрукът на Кейт се стовари върху носа му. От раненото място веднага бликна кръв.
От силния удар агентът се олюля назад.
— Ах ти, бясна кучко! — запроклина той. — Ах ти, путко скапана!
Изведнъж болката между краката го накара да се превие.
Той изохка и се стовари на пода.
С хладнокръвие, което порази дори самата нея, Кейт стъпи здраво на гърдите му с едно от високите си токчета и се пресегна през тялото му към бюрото.
— Шибана кучка! — давеше се той в собствената си кръв.
Кейт намери договора. Свали крак от гърдите на агента, застана зад него и внимателно накъса листовете. Прибра парчетата в чантата си и погледна към Барни Ливингстън. Кръвта се стичаше по устата и брадичката му. Той я гледаше с ненавист и изумление. Не можеше да повярва на случилото се.
Кейт се завъртя кръгом и без да бърза, напусна офиса. Беше я обзело странно спокойствие, а в съзнанието й витаеше образът на Рей, който се стрелкаше без посока и се сливаше с лицето на агента.
Когато излезе на улицата, вече не чувстваше нищо, освен силен глад.
Извървя няколко преки. Въздухът й се струваше по-свеж от обикновено. Тротоарът под токчетата й сякаш ободрително блещукаше в слънчевите лъчи. Странната безчувственост, която я бе обзела, я обнадеждаваше и я караше да се усеща млада и силна.
Накрая се озова пред едно кафене, което й се стори познато. Огледа улицата, за да се ориентира, и видя на една пресечка по-надолу хотел „Амбасадор“.
Погледна отново към кафенето. Беше същото, в което се бяха отбили двете с Мелани вечерта на „Оскарите“.
Кейт влезе и седна в едно сепаре. Когато дойде сервитьорката, поръча сандвич и чаша кафе. Беше изгладняла и весела. По устните й играеше тайнствена усмивка.
Неочаквано до нея прозвуча дълбок, равен глас и тя се стресна.
— Приятно ми е, че ви виждам тук.
Кейт се извърна и видя едно лице, което бързо изплува в паметта й. Издокараният мъж на средна възраст, когото бяха срещнали онази вечер с Мелани — същият, който им каза как да влязат в „Амбасадор“ през страничния вход.
— Здравейте — отвърна усмихнато. — Светът е малък, нали?
— Вие го казахте. Това, което не можеш да направиш в Холивуд, е да избегнеш хората, с които вече се познаваш.
Стоеше с преметнат през ръката шлифер и изглеждаше точно толкова елегантен и точно толкова западнал, колкото когато го видя онази вечер. Усмивката му бе заразителна. Зъбите му бяха бели и бляскави, мустачките — подстригани и от цялото му същество се излъчваше щедър хумор, който я очароваше.
— Току-що оставих един, който няма да е много приятелски настроен, ако го срещна пак — каза тя и се учуди на собствената си откровеност.
Той иронично вдигна вежди.
— Не може да бъде. Да не е някой асистент-режисьор?
— Импресарио.
— Аха — усмихна се той с разбиране. — Те са най-ужасните. Надявам се, че сте се погрижили да ви запомни завинаги.
Кейт кимна и се ухили като малко момиче.
— Това е то — продължи той. — Не всяка млада актриса може да си го позволи. Тия си мислят, че могат да правят каквото им скимне.