Норман отърси с кутре малко пепел от върха на цигарата си и въздъхна.
— Моят познат откри с учудване, че новият му успех не му се услажда. Сякаш не можеше да се радва на парите, които бе спечелил. Преследваше го лицето на прокудения му приятел. Купи си нова къща в Брентуд, ожени се отново — всеки в Холивуд се жени отново, когато трябва да отпразнува някой успех — и си направи дете. Получи нови, по-добри поръчки за сценарии и натрупа състояние. Но нищо не помогна. Накрая, точно когато онзи, когото бе предал, започна да си създава име като писател в Ню Йорк, познатият ми се обеси в гимнастическия салон на брентудската си къща.
Той погледна към Кейт.
— Това е то Холивуд, Кейт. Нещо усмихнато, което иска от теб да предадеш най-добрия си приятел и ти развява някой договор като стръв. „Не забравяй — ти казва то, — това е кариерата ти.“ Все едни и същи думи: „Това е кариерата ти“. Четирите съдбовни думи в Холивуд. Ако се оставиш да превземат душата ти, с теб е свършено.
Той се усмихна на Кейт.
— Мила моя, днес сте направили първата си огромна крачка, за да се предпазите да не ви се случи това. Помнете, че е важна не кариерата, а душата. Когато ви поискат да продадете едното, за да имате другото, знайте, че е невъзможно. Кажете не или с вас е свършено.
Кейт беше сериозна, смутена от грозната история, която бе чула.
— Май няма голяма опасност да достигна големи висоти. В тоя град никой няма да си направи труда да ме изкушава.
— Не бързайте толкова — рече Норман Уеб, като се наведе леко напред. — Не се подценявайте, мила моя. Не вадете заключения за кариерата си само от един агент.
На Кейти през ум не й минаваше, че сивите очи на събеседника й я оглеждаха внимателно от привилегированата си позиция на почти петнайсет години опит в кинобизнеса. Тя притежаваше цялата свежест на младостта, съчетана със сочна чувственост.
Той се усмихна при мисълта какво бе направила с бедния Барни Ливингстън, когото той бегло познаваше от годините си в Холивуд. Навярно се бе хвърляла като тигрица. Беше горда и честна. Нямаше нищо общо с останалите дебютантки.
— Вие едва сте започнали — каза той. — Барни Ливингстън е само един ръкав от пълноводния холивудски поток. И ако ви интересува мнението на някой, който доста се е подвизавал из тоя град, Барни е бил прав в едно. Имате качества. Видях го още онази вечер, когато бяхте тук с приятелката си. Виждам го и сега.
Кейт сви рамене. Скептицизмът й бе очевиден.
— Мога да се обзаложа, че не съм първият, който ви го казва.
— Кое?
— Че сте по-особена. Че имате качества.
Кейт се засмя.
— Наистина. Не сте първият. Но повечето, които са ми го казвали, ми сочеха вратата. Каквито и да са тези качества, те не им харесват.
— Ще видим — каза Норман Уеб. — Днешното „не“ е утрешно „да“, както беше казал някой, който познава Холивуд.
Кейт го погледна неопределено. Сякаш изпитваше към него снизхождение.
— Знаете ли — каза той с внезапна решителност. — Сега ще ви оставя, понеже, по неизвестни вам причини, не мога да пропусна срещата си с дамите и господата на хиподрума. Но много бих искал да вечеряте с мен другата седмица. И искам да ви помоля за нещо: не се срещайте с агенти, преди да сте разговаряли с мен. Аз мога да ви дам някои съвети, които вероятно ще ви помогнат да избегнете подводните скали в нашето мътно поточе. Съгласна ли сте?
Кейт се усмихна. Не виждаше причини да му откаже, въпреки че едва ли очакваше предложението му да я отведе донякъде.
В едно обаче бе сигурна: Норман Уеб не беше втори Барни Ливингстън. Нямаше задни мисли, когато я канеше на вечеря. Искреността му прозираше в безгрижното му държане.
Може би това бе приятелят, който й бе липсвал през всичките тези години. За нея не бе толкова важно дали наистина ще й помогне да започне кариера в Холивуд. Но искаше пак да се види с него. През последния половин час за първи път от пет години чувстваше, че е установила истинска връзка с друго човешко същество. Дали я бе трогнала тъгата на Норман Уеб? Или самотата му? Авантюристичното му минало? Не знаеше.
— Добре — отвърна тя. — Съгласна съм.
Норман Уеб се усмихна. Кейт записа телефона си, подаде му го и също се усмихна.
— Това е телефонен автомат в коридора под стълбите. Надявам се, че това не ви притеснява.