Той се засмя.
— Телефонът ви ще позвъни преди края на седмицата. Независимо какви са резултатите от надбягванията. Можете да разчитате на мен, млада госпожице.
Той стана, преметна сгънатия шлифер през ръката си и завъртя шапката си в ръка.
— Беше ми приятно.
— На мен също — усмихна се Кейт.
Той бавно излезе от кафенето със същата елегантна походка, която Кейт бе забелязала вечерта на „Оскарите“.
Тя въздъхна и махна на сервитьорката за сметката. Беше време да се прибира и да облече собствената си сервитьорска униформа.
Но когато се върнеше в апартамента, нямаше вече да е същата млада жена, която бе излязла оттам сутринта. Нещо я бе променило. Барни Ливингстън със сигурност. Но може би повече от всичко Норман Уеб.
Каквото и да се случеше, мислеше Кейт, поне беше изживяла един необичаен ден.
12
Норман Уеб удържа на обещанието си.
Обади се на Кейт и я изведе на вечеря в един не скъп, но добър холивудски ресторант. През цялото време говориха за Холивуд. Познанията му по всички въпроси, свързани с кинобизнеса, от актьорската професия и снимачния процес до машинациите на могъщите продуценти и шефовете на студиа, бяха истинско откровение за Кейт. Когато говореше с него, тя осъзнаваше в какъв илюзорен свят са живели през цялото време приятелките й от сорта на Мелани. За кандидат-актрисите Холивуд бе като вълшебната пещера на Али Баба, която щеше да им донесе слава и богатство само ако кажеха „Сезам, отвори се“ и ако натиснеха там, където трябва. Норман й разясни, че киното е труден, високо конкурентен бизнес, в който дори онези, които вече бяха успели, трябваше да бъдат издръжливи, неизменно привлекателни и способни да прилагат безбройните трикове на занаята.
В края на вечерята предложи на Кейт да се срещнат на следната сутрин на ъгъла на Ла Бриа и Санта Моника.
— Време е да започнем истинското ти образование — каза.
Кейт подрани за срещата и седна на една пейка. Когато видя Норман да се задава с меката си шапка на главата, бастуна в ръка и свежо цвете на ревера, тя се усмихна.
— Рано пиле рано пее — каза той, щом я погледна. — Значи сме на линия. Готова ли си да запретнеш ръкави и да работиш?
Кейт стана.
— Да тръгваме — хвана я той под ръка. — Искам да ти покажа нещо.
Заведе я до портала на „Уърлдуайд Пикчърс“, каза няколко думи на пазача и я вкара вътре.
— Как успя… — попита Кейт.
Норман се усмихваше, въртеше бастуна си и вървеше напред.
— Норман Уеб — човекът, който отваря всички врати. Не ви ли вкарах двете с приятелката ти в „Амбасадор“? Само като махна с ръка, момичето ми, и много неща ще станат по-лесни.
Той огледа студийния терен.
— Навремето работех тук. Всяка сутрин идвах в едно от ония бунгала до южната ограда. Обикновено полупиян… Но, бога ми, влизах и си свършвах работата. Имаше момент, когато не можеха да минат без мен.
Кейт бе смаяна от студийния терен. Наоколо имаше какви ли не сгради и декори. Улици от Дивия запад, стари бостънски имения, френски селски площади, италиански дворци, ренесансови фасади. Общото между тях бе, че бяха някак миниатюрни — може би три четвърти от това, което биха били в реалния живот, и изглеждаха съвсем, ама съвсем фалшиви.
Когато сподели това с Норман Уеб, той се засмя.
— Научаваш още нещо за Холивуд, мила моя. Камерата не може като човешкото око да разпознава подробностите или перспективата. Затова тя е сляпа — точно колкото трябва, за да вземе тези фалшиви неща за истински. А що се отнася до размерите, просто снимаш актьорите на преден план, а дълбокият фокус на лещата се погрижва за всичко останало. Всичко изглежда като истинско. Това е Холивуд, Кейт. Царството на илюзията. Никой не вижда какво се Крис отдолу, затова всеки мисли, че е истинско.
— Къде отиваме? — попита Кейт.
— Трябва да свършим една работа — отвърна той. — Не исках да те викам у дома, понеже съседите може да се раздърдорят, нали знаеш. — Той й смигна иронично. — Затова сметнах, че е най-добре да използваме някой от старите офиси. Аз вече не работя тук и никой не иска и да чува за сценариите ми, но имам някои стари приятели, като пазача при портала. Така че за малките си консултации ще се възползваме от помощните средства на „Уърлдуайд“.
— Какви консултации? — попита Кейт.
— Ще видиш — отвърна той загадъчно.
Заведе я в една от административните сгради и я вкара в малка и зле осветена, но оборудвана стая. В нея имаше диван, малък стол и голямо бюро. Две от стените бяха покрити с големи огледала.