— Тук никой никога не идва. Няма да ни смущават, а на нас точно това ни трябва.
Кейт остави палтото си на закачалката и погледна към него.
— Искам да се срещна с един човек — продължи Норман. — Не тази седмица, не и другата, но в най-скоро време. Казва се Алфред Доузиър. Много тачен импресарио. Почти не се занимава с начинаещи. Повечето от клиентите му са утвърдени жанрови актьори и изпълнители на мюзикли. Постоянно работят и го крепят в бизнеса. Не обръща много внимание на новаци, освен ако не са му били препоръчани лично от доверено лице.
— Значи няма да ми обърне внимание — каза Кейт.
Норман поклати глава и се тупна с пръст в гърдите.
— Довереното лице съм аз. Едно време, когато все още бях някой в тоя град, направих на Алфред няколко услуги. Той знае, че с мен вече е свършено, но помни кой му е правил добро. Ще те приеме. Ще те чуе как четеш.
Кейт го погледна безизразно.
— Това е всичко, което мога да направя за теб — каза Норман. — Мога да ти дам начален старт. Останалото ще трябва да постигнеш сама. Трябва да помниш, че Алфред мрази начинаещите. Не може да понася риска. Залага само на сигурни неща. Затова, Кейт, преди да влезеш в кантората му, трябва да направим от теб нещо сигурно.
Кейт се усмихна.
— Тежка задача.
Норман бе седнал зад бюрото. Затършува из чекмеджетата, намери парче хартия, извади голяма черна автоматична писалка и написа един-единствен ред.
— Хайде, прочети ми това.
Кейт погледна листа. Почеркът на Норман бе разкривен и ексцентричен, но четлив. Беше реплика от диалог.
— Госпожо Пемброук, някой чука на вратата — прочете Кейт.
Норман се усмихна.
— Остави това и ме гледай.
Той стана и заобиколи бюрото. Кейт седна на твърдия стол до вратата и зачака.
Той се изправи в цял ръст, застана с ръце до тялото и сериозно каза:
— Госпожо Пемброук, някой чука на вратата.
Кейт се усмихна. Изглеждаше досущ като английски иконом, въпреки че дори не се постара да промени произношението си.
Сега той разкопча сакото си, бръкна с една ръка в джоба си, облегна се назад на бюрото и смигна многозначително.
— Госпожо Пемброук, някой чука на вратата…
Кейт се засмя. Норман се бе преобразил до неузнаваемост. Този път не беше иконом. Тъкмо обратното. Беше гост, вероятно любовник, във всеки случай някой, който познаваше госпожа Пемброук твърде добре. В начина, по който каза „Госпожо Пемброук“ бе заложена точно толкова красноречива ирония, колкото трябваше, за да загатне, че знае някои непозволени тайни за въображаемата госпожа и че няма да се спре пред нищо, за да получи от нея това, което иска. Появата на „някой на вратата“ явно бе прекъснала интимен разговор между него и госпожа Пемброук.
— Как го направихте? — попита Кейт.
— А я виж това — каза той.
Събра ръце пред себе си, наведе се леко напред, прие ужасено и трагично изражение и тихо изрече:
— Госпожо Пемброук, някой чука… някой чука на вратата.
Този път Кейт бе завладяна от чувството, че чукащият на вратата носи лоши, страшни новини. А самият Норман безспорно играеше ролята на вярна прислужница, икономка или довереница — във всички случаи на жена. С една най-обикновена промяна в поведението и изговора си бе възпроизвел ситуация на ужас, неотложност и открита трагедия.
Очите на Кейт бяха широко отворени.
— Това е изумително! Норман, били ли сте някога актьор?
Норман поклати глава.
— Не, мила, но познавам всичките им трикове. В края на краищата, нали петнайсет години съм писал за тях! Особено в немите филми, където езикът на тялото е всичко и вместо с думи трябва да внушиш идеята с изражение. Налагаше се да познавам средствата на занаята им, като че ли пиша за себе си. Сега нека ти покажа още някои неща.
Той прочете репликата още шест-седем пъти. И всеки път успяваше чрез малка промяна на лицето, гласа или поведението си не само изцяло да предаде смисъла й, но и да създаде сценична атмосфера, която я поставяше в определен контекст. Въображаемата госпожа Пемброук се менеше според това, което той искаше да покаже, и всеки път сцената придобиваше ново, драматично звучене.
Това бе невероятна демонстрация на различните актьорски тънкости и когато всичко свърши, Кейт тихо изръкопляска.