Кейт имаше една-единствена реплика. Заснемането на сцената й отне двайсет минути. Платиха й осемнайсет долара — стандартната тарифа за игра на парче — от които след приспадането на процента на Алфред Доузиър и допълнителните удръжки за данъци останаха четиринайсет долара и петдесет и два цента.
Две седмици след това й дадоха ролята на сервитьорка в заведение през сухия режим за „РКО-мюзикъл“. Този път репликите й бяха две и й платиха двайсет и два долара.
Седмица по-късно Алфред Доузиър я повика на прослушване за историческа драма, в която игра прислужница на благородна дама. Кейт се усмихна, когато видя, че една от трите й реплики бе: „Господин Абърнати, племенникът ви чака долу“.
Кейт се усмихна, припомни си уроците с Норман и „Госпожо Пемброук, някой чука на вратата“.
След като получи възнаграждението си за тази роля и за трите други, които я последваха, Кейт направи равносметка на приходите си. През последния месец бе изкарала повече като актриса, отколкото като сервитьорка.
Погледна в огледалото. Чак сега можеше да приеме, че Норман е бил прав.
Беше станала актриса.
13
Въпреки че не си даваше сметка за това, Ив Синклер още не бе приключила с Джоузеф Найт.
Първия път, когато пътищата им се срещнаха в Холивуд, той й бе отмъкнал „Оскара“ и го бе използвал, за да направи кинозвезда от Ребека Шъруд. Това бе един от най-жестоките удари, които Ив бе понасяла лично и професионално. Беше се зарекла, че ако изобщо й се удаде случай да си отмъсти на Джоузеф Найт за това, което й бе причинил, с удоволствие ще го направи.
Но отношението й към него щеше да се промени.
На 23-ти юни агентът й се обади, за да й съобщи изненадваща новина.
— Слушай, Иви, никога няма да отгатнеш кой иска да играеш в новия му филм.
— Не обичам да си играя на отгатване — каза студено Ив.
Агентът нервно се изкашля. С Ив бе трудно да се говори дори когато бе в най-добро настроение. „Слава богу, че новината е добра“ — рече си той, после продължи на глас:
— Джо Найт.
Позволи си да съкрати първото му име, макар и никога да не се бе срещал с него.
Ив мълчеше. Тя мислеше. Явно новината я бе впечатлила.
— Какъв е филмът? — попита предпазливо.
— Още няма заглавие — отвърна Фреди. — Но днес получих сценария по куриер. Самият Найт го е писал. Уверявам те, че е невероятен. „Краят на дъгата“ плюс още нещо.
Ив не отвърна. Знаеше много добре, че като всички останали холивудски агенти и Фреди е неизличимо склонен към преувеличения. Когато я убеждаваше за някой сценарий, никога не му вярваше, преди сама да го прочете.
Но и без да е чела сценария, знаеше, че щом го е писал Джоузеф Найт, трябва да гледа на него сериозно. Дори в омразата си към Найт за косвената кражба на нейния „Оскар“ тя разбираше, че в „Краят на дъгата“ нямаше щастливи случайности. Това бе творба на човек, направил чудо в киното и чиято липса на опит съвсем не го бе ограничила, тъкмо напротив — беше му дала предимствата на невероятна спонтанност и оригиналност.
Откак бяха присъдили „Оскарите“, тя ненавиждаше Джоузеф Найт. И все пак дълбоко в сърцето си знаеше, че е готова да даде всичко, за да работи с него.
Затова Ив попита учтиво:
— Кога ще мога да го прочета?
— Веднага ти го изпращам по куриер — каза Фреди. — Найт ни покани на обяд в „Чейсън“ в сряда. Ще имаш време да прочетеш сценария и да решиш. Как ти звучи това, Иви?
— Прекрасно — отвърна Ив. — Ще чакам куриера.
И остави слушалката.
Вече мислеше коя рокля да облече за обяда с Джоузеф Найт. Изтича в спалнята и отвори гардероба. Зърна лицето си в огледалото и взе да се пита как да се гримира и как да си направи косата.
Изведнъж сви рамене, нацупи се на огледалния си образ и процеди:
— Овладей се, за бога! Та това е само някакъв си глупав продуцент. Държиш се, сякаш отиваш на първа среща.
Върна се в кухнята да си направи чаша чай, докато чака куриера. Нервите й бяха изопнати. Не можеше да отрече, че се вълнува. Една главна роля във филм на Джоузеф Найт можеше да я отведе до суперзвездните висоти, към които така отчаяно се бе стремила през цялата си кариера.
Найт го бе направил за Ребека Шъруд. Може би сега щеше да го направи и за Ив.
С тези мисли в главата тя се заподготвя за срещата с Джоузеф Найт, на която трябваше да се представи в най-изгодна светлина.