В сряда Ив и агентът й пристигнаха в „Чейсън“ точно навреме. Ив изглеждаше елегантна и самоуверена в бледорозовия си костюм, сътворен от Хауард Гриър, чийто модел я правеше едновременно делова, бляскава, сексапилна и не много официална. Сутринта бе ходила да си направи косата. Изглеждаше превъзходно и го знаеше.
Андре, прочутият оберкелнер от „Чейсън“ посрещна Ив и я придружи заедно с Фреди до една уединена маса, където седяха трима мъже. Джоузеф Найт стана и стисна ръката й. Беше по-висок, отколкото очакваше — над метър и осемдесет, но силното му мускулесто тяло го караше да изглежда по-нисък. Имаше мъжко, а не младежко телосложение. Изглеждаше стар за годините си. Лицето му бе загоряло и много хубаво.
Ив не бе единствената холивудска звезда, която никога не бе виждала Джоузеф Найт. Той отбягваше холивудските забавления и предпочиташе усамотението на апартамента, който държеше в „Бевърли Уилшър“. Очевидно осъществяваше служебни контакти по свои си начини, без да му се налага да се движи в обществото.
Найт я представи на колегите си. Тя разпозна Самюъл Рейнс — звездата от „Краят на дъгата“, в момента един от най-търсените изпълнители на мъжки роли в Холивуд. Другият беше Лорънс Уолш, изпълнителен продуцент на новия филм.
Ив бе успяла да прочете сценария, който невероятно я развълнува. Ставаше дума за сложна детективска история, преплетена с любовна авантюра, която предлагаше идеални възможности за мъжествения Самюъл Рейнс и прекрасна главна женска роля.
Самюъл Рейнс щеше да играе детектив, който в процеса на рискованото разследване се среща с „тайнствена“ жена. Тя го омайва и го оплита все по-здраво в мрежите си. Детективът се сближава с нея и накрая се влюбва. Въпреки неясните предупреждения за надвиснала заплаха от страна на хората около нея, тя също се влюбва в него. Но дори най-усърдните й опити да го предпази и да се измъкне от хората, с които е свързана, се провалят и във финалната сцена детективът умира в ръцете й като жертва на нейната любов и на тъмните сили, които я обгръщат.
Това бе класически криминален филм с интересни психологически нюанси и сериозни подтеми, който разкриваше безкрайни възможности за Ив в главната роля. Образът се движеше от силни страсти, бе тайнствен и пагубен както за нея, така и за околните.
Ив пое водката, която Найт бе поръчал за нея, и зададе логичния въпрос.
— Какво ви накара да се сетите за мен, господин Найт?
— Моля ви, наричайте ме Джо. Както сигурно ви е направило впечатление в сценария, имаме нужда от актриса със силно екранно присъствие, но и с много гъвкавост. Промените в емоционалното звучене на различните сцени са доста резки. Имам нужда от голяма актриса, госпожице Синклер. Вие бяхте първата изпълнителка, за която помислих.
„Моля ви, наричайте ме Ив.“
Ив не изрече тези думи. Нарочно се държеше на висота. Не искаше този млад продуцент да си въобразява, че щом й е предложил ролята, ще му падне в краката, фактът, че за нея това бе уникална възможност, не можеше да повлияе на решението й. Трябваше да мисли за името и гордостта си.
Същевременно някъде в подсъзнанието й се прокрадваше несигурната мисъл, че всъщност не бе най-подходящата за тази роля. Героинята, която Найт бе създал на хартия, трябваше да е величествена, тайнствена, изкусителна и трагична. Въпреки красотата си, Ив не притежаваше необходимата покоряваща чувственост.
Найт навярно бе прехвърлил наличните кинозвезди и бе решил, че макар и да не беше секссимвол, Ив ще се справи с ролята благодарение на големите си актьорски способности. Така тя бе станала нещо като компромис между идеалната му представа за героинята и това, което можеше да намери сред холивудските актриси.
Ив, разбира се, запази тези мисли за себе си. Искаше да изглежда уверена в способностите си да изиграе ролята, но не и прекалено запалена. Искаше на тази среща Найт да ухажва нея, а не тя него.
Беше странен обяд. Атмосферата бе напълно професионална, дори прекалено професионална за Холивуд. Нямаше ги холивудските прегръдки и целувки, които обикновено се раздаваха по такива срещи. Нямаше ги и обичайните обилни холивудски ласкателства или пък прекалените излияния в полза на творбата и звездите, задължителни за всеки холивудски обяд. Джоузеф Найт и копродуцентът му бяха любезни, обстоятелствени и напълно сериозни по отношение на проекта.
Найт бе решил да бъде и продуцент, и режисьор на филма. И тъй като бе написал и сценария, щеше да упражнява пълен художествен контрол над проекта.