Ив бе впечатлена от това. Вече знаеше, че сценарият е блестящ. Не се и съмняваше, че Найт ще бъде добър режисьор. Той познаваше собствените си способности и знаеше как най-добре да ги използва в сложния механизъм на холивудската финансова система и във филмопроизводството. На него трябваше винаги да се гледа сериозно.
Шестото й чувство й подсказваше, че трябва да се държи възможно най-добре. Беше важно да се хареса на Найт на тази първа среща. Той й правеше услуга и сигурно го съзнаваше, понеже добре познаваше Холивуд и силите, които управляваха кариерите на най-големите звезди. Искаше й се да не го ядосва, още отначало да започне както трябва.
И въпреки това по време на обяда тя установи, че той я дразни. Нещо в него й лазеше по нервите.
Това безкрайно парадиране с невъзмутимия му професионализъм й досаждаше. То сякаш усилваше магнетичната мъжественост, която се излъчваше от силното му тяло. Погледът й непрестанно се стрелкаше към загорялата му кожа, волевата брадичка, проницателните черни очи. Очи, които показваха, че я уважават като професионалист, а в същото време умишлено отказваха да я забележат като жена.
Това поведение едновременно привличаше и дразнеше Ив. До известна степен тя бе свикнала да й се кланят по всякакви поводи. В края на краищата тя бе звезда. Където и да отидеше в Холивуд, винаги се намираха хора, които да се разсипват от ласкателства — дори враговете й. Може би най-вече враговете й.
Междувременно си даваше сметка, че Джоузеф Найт има нужда от нея за филма не само заради таланта й. Привличаше го и касовият й успех. Името Ив Синклер привличаше хората в кинотеатрите. Найт сигурно вземаше и това под внимание. Имаше нужда от забележителна, бляскава и уважавана главна героиня. Затова се бе спрял на Ив.
И въпреки това не се отнасяше с нея като със звезда. Нито като с жена. Държеше се, сякаш в нейно лице наемаше адвокат, за да му напише завещанието. Тъй далеч стоеше от нея.
Ив възприе поведението му и докато го слушаше как описва новия си филм, внимателно го преценяваше. После импулсивно реши да рискува и да провери дали може да проникне през бронята му. Бе свикнала да се оправя с мъжете, с които имаше работа в Холивуд. Защо трябваше Джоузеф Найт да прави изключение?
Тя започна умишлено да пресреща погледа му. Задаваше му с очи най-недвусмислени женски въпроси. Майсторски, сякаш несъзнателно играеше с тялото си, за да привлече интереса му. Когато му казваше нещо, влагаше тънки намеци, които трябваше да му подскажат, че й е известно къде се крие мъжкият му инстинкт и че когато поиска, знае как да го събуди.
Изпълнението й бе гениално изпипано. Но претърпя пълен провал.
Найт не даде никакъв знак, че го е забелязал. И когато се сбогува с нея пред „Чейсън“, й бе не по-малко чужд, отколкото в самото начало.
Бяха се договорили да работят заедно и по всичко личеше, че ще установят благоприятни и за двамата професионални отношения. Но Джоузеф Найт не бе дал нищо от себе си на Ив. Бе устоял на лукавите й аванси и се бе държал настрана по начин, който тя за свой собствен ужас намираше за неудържимо привлекателен.
Когато си пристигна вкъщи, Ив бе толкова разстроена, че й се наложи да пийне нещо силно и да вземе гореща вана. Излежаваше се гола сред мехурчетата пяна и цялото й тяло тръпнеше от възбуда. Пред очите й непрестанно изникваше лицето на Джоузеф Найт и гордата й личност настръхваше от омраза към него.
Тя реши да не му прощава. Досега никой мъж не се бе отнасял така безразлично с нея. Щеше да проникне до мъжките му инстинкти и да му покаже кой е по-силен.
Доволна от решението си, Ив затвори очи и й се излегна във ваната с наслада.
И през ум не й минаваше, че току-що бе взела най-опасното решение в живота си.
14
Заредиха се репетиции, сюжетни разисквания, събрания на актьорския и снимачния състав.
Джоузеф Найт обичаше да изпипва всеки аспект от филмите си. Не допускаше никакви изненади в студиото и подготовката течеше съобразно с това. Интересуваше се лично от всичко — от грима и гардероба на звездите до здравните проблеми на сценичните работници и техници.
Стремежът му към съвършенство обхващаше и отношенията между хората, които работеха за него. Считаше, че филмът представлява колективно усилие, и бе убеден, че има шансове да стане хубав само ако всеки, свързан с него, се чувства важен и необходим и ако даде най-доброто от себе си.
Найт вдъхновяваше актьорите и снимачния екип и със собствения си пример. Работеше с часове по всеки аспект от подготвителната работа. Ежедневно правеше събрания с изпълнителния продуцент, отговорника по работния сценарий, художника по декорите, актьорите във второстепенните роли и разбира се, основните изпълнители, за да бъде абсолютно сигурен, че всички знаят какво трябва да се прави.