Но този път предпазните мерки не бяха в състояние да попречат на това, което щеше да се превърне в най-сериозния проблем в кариерата му на филмов творец.
По време на подготвителните работи Ив Синклер се държеше с Найт учтиво и хладно. Поведението й бе както винаги напълно професионално. Но не бе дружелюбна.
На Джоузеф Найт и през ум не му минаваше, че под студенината й клокочеше океан от чувства, които тя едва успяваше да контролира. Ив забеляза, че откакто бяха обядвали заедно в „Чейсън“, Джоузеф Найт не е променил отношението си към нея. Беше учтив, почтителен, но винаги много сдържан.
Във всичко, което Найт вършеше, имаше равновесие и контрол. Нямаше неочаквани движения, нямаше изяви на ярост или чувства. Той винаги бе спокоен, особено когато изслушваше нечий съвет или мнение. Пестеливите му движения подчертаваха вътрешната му сила.
В Холивуд хората се хвалят с успехите си, тръбят изискванията си, преувеличават комплиментите или заплахите си. Част от субкултурата му са яркият егоцентризъм, пищните театрални жестикулации. На арената му Джоузеф Найт бе като пришълец от друга планета. Той бе непроницаемо резервиран, неизменно учтив, а сдържаността му вдъхваше почти тревожна самоувереност и налагаше уважение от всички, които влизаха в контакт с него.
У Джоузеф Найт имаше почтеност. Това бе най-рядко срещаното качество в Холивуд и засягаше както характера му като човек, така и професионалното му поведение.
За Ив това качество бе неудържимо привлекателно и направо влудяващо, понеже то пречеше на Джоузеф Найт да обръща внимание на женствеността й или да я ласкае. Найт не проявяваше никакво лично отношение към Ив. За него тя с нищо не се отличаваше от второстепенните актьори, статистите и дори сценичните работници. Гордият характер на Ив не можеше да понесе такова отношение. И малко преди началото на реализацията тя повече не можеше да издържа.
Това се случи вечерта преди началото на снимките.
Ив бе дошла да разгледа заедно с Найт и някои от основните членове на актьорския и техническия екип Седми снимачен павилион в „Монарк Пикчърс“ и площадките, които щяха да се ползват в първите дни на снимките. Прожекторите още не бяха включени и камерите бездействаха, но актьорите получиха представа за позициите и движенията си и всички се запознаха със снимачния график. Той щеше да е доста сгъстен. Оскар Фройнд винаги работеше с напрегнат график, за да пести средства, и Джоузеф Найт бе съгласен с него.
Лари Уолш, изпълнителният продуцент, показа на Ив фургона, докаран на снимачната площадка за нейна съблекалня. Когато в девет и половина събранието свърши, тя каза на Уолш, че иска да говори насаме с Джоузеф Найт във фургона си.
Когато вече другите си бяха отишли, на вратата й тихо се почука.
— Влезте — каза тя.
Вратата леко се отвори и в процепа се показа лицето на Найт. Той не влезе във фургона.
— Искала си да говориш с мен, Ив?
— Да — отвърна тя. — Ако не си много зает. Влез.
Той влезе и седна на платнения стол до вратата. Силното му тяло запълни миниатюрното помещение. В светлината на лампите над тоалетното огледало загорялото му лице изглеждаше мрачно и страшно.
Тя бе обърната към него. Гърдите й се очертаваха в копринената блуза, косата й падаше на вълни върху раменете й. На устните й имаше сянка от усмивка.
— Какво има? — попита Найт с любопитство. Очите му изразяваха учтив интерес и нищо повече.
— Става дума за ролята ми. От известно време искам да я обсъдя с теб, но наоколо винаги има хора…
Той се усмихна и я подкани да продължи.
— Мисля си за нея — започна Ив — и ми се струва, че някак си героинята не осъзнава собствената си сексуалност. Точно това я прави толкова сложна. Има нещо, което я потиска, макар да използва мъжете, за да получи каквото иска.
Джоузеф Найт кимна.
— Има нещо такова — съгласи се с неутрален тон.
— Ами аз мисля — в гласа й се долавяше бодра нотка, — че бих могла малко да подчертая сексуалността й. Да я представя другояче. Не да я превръщам в поведение, а само да подскажа, че я има.
Той кимна.
— Може и да се получи нещо. Ще разберем по време на снимките. Но си на прав път.