Седеше спокойно, със скръстени ръце, и я гледаше в очите. Тя виждаше дълбините на зениците му и заряда, от енергия, който се криеше в тях. Сякаш я подканваше да рискува.
Стана и направи крачка към него.
— Искам да кажа — започна с дрезгав глас, — че някои жени нямат представа за собствената си сексуалност. Живеят, сякаш тя изобщо не съществува. Докато има и друг тип жени, които знаят какво искат физически и си го вземат. Нямам предвид уличниците, а просто жените с ясно изразени нужди, които ги осъзнават. Разбираш ли какво искам да кажа?
Найт все още седеше пред нея със скръстени ръце. Изразът му бе станал по-неопределен. Но тя реши да се възползва от това. Познаваше всички сигнали на мъжкото желание. Беше си изработила умението да ги долавя и това й бе помагало в много трудни ситуации.
— Знаят кога един мъж ги желае — добави тя и направи още една крачка към него. — Знаят кога да го карат да чака и кога да му дават това, което иска.
Беше застанала точно срещу Найт, ханшът й бе на нивото на очите му. Той не отвърна.
— В крайна сметка — прошепна тя, — защо трябва да се усукват нещата? Всички знаем от какво имаме нужда. Аз например винаги знам точно какво искам…
Неочаквано се свлече на колене и поднесе устни към неговите. Започна бавно и сластно да го целува. Обви го с ръце и притисна гърди в него. Той не помръдна, но мирисът му я влудяваше. Не се беше лъгала в безумните си мечти. Под спокойната му делова външност се криеше невероятна чувственост. Отвътре тлееше като горещата сърцевина на вулкан.
Тя застена, заскимтя.
— Хайде, не ме мъчи — въздишаше през целувките. — Не се прави на недостъпен. Не съм свикнала да моля за това…
По краката й бягаха горещи тръпки и тя губеше равновесие. Сякаш вкусът и мирисът му бяха еликсир на сластта и тя пиеше от него. Усети как я улавя за китките. Беше сигурна, че ще я събори на земята и ще я обладае още тук. Тъй непреодолимо бе мъжкото у него. Не можеше да дочака да го почувства в себе си.
Това, което последва, бе най-голямата изненада в живота на Ив.
Хванал двете й китки, Джоузеф Найт я отблъсна. После стана, като все още държеше китките й в железния си обръч, и я изправи на крака.
— Много мило от твоя страна, но не мога да се възползвам — каза с обичайната си учтивост и студенина. — Сега трябва да тръгвам. Ще се видим в студиото.
Ив все още стоеше до него. Той пусна ръцете й. Тя не знаеше дали да го удари, или да го прегърне с всичка сила. Не можеше да контролира изгарящото я желание. Дъхът й секваше от страст.
Реши да рискува още веднъж.
— Хайде, Джо! Да не би да се плашиш от известността ми? Под тая външност на звезда има просто едно момиче, жадуващо за малко любов като всички останали!
Ръцете й спряха на кръста му. Както говореше, дланите й се заспускаха по хълбоците му, а пръстите й затърсиха по бедрата му, навътре и все по-близо към скритото място между краката му.
Почти го бе достигнала, когато той отново я спря.
Погледът му бе потъмнял.
— Казах не, благодаря — изрече решително. — До утре.
Имаше ли в непоколебимия му глас нотки на презрение? Ив не беше сигурна.
Но дори само мисълта затова стигаше, за да я нарани. Досега никой мъж не се беше осмелявал да се отнася с нея по този начин.
Изведнъж тя го удари много силно през лицето. Ноктите й оставиха тънки розови резки по загорялата му страна.
— В този град на Ив Синклер не се казва „не“.
Погледът му не се промени.
— Съжалявам, ако съм те засегнал — каза, без да помръдне. — Има ли някакви пречки за съвместната ни работа?
Тя му хвърли изгарящ от омраза поглед.
После много бавно изрече:
— Не, господин Найт. Няма пречки. Няма никакви пречки.
— Добре. — Усмивката му бе формална, дори безлична. — Тогава ще се видим в студиото.
Излезе и затвори вратата след себе си. Ив остана сама, разтреперана от обидата и от пулсиращата болка на страстта си.
После се обърна към тоалетната маса.
В огледалото видя едно лице, каквото никога преди не бе виждала.
Лицето на пренебрегната жена.
15
През един горещ августовски ден Кейт Хамилтън се яви в „Монарк Пикчърс“, Седми снимачен павилион, за прослушване за роля в някакъв филм, чието заглавие и сюжет й бяха неизвестни.
Прослушването й бе уредено от Алфред Доузиър. Беше дал на Кейт кратък диалог от работния сценарий, изпратен му от асистент-режисьора, със следното тайнствено описание: „момиче, помагащо на героя“.