Това бе цялото обяснение, на което Кейт можеше да разчита. Както често става в Холивуд, актьорът не знае за продукцията нищо повече от това, че трябва да се яви за снимки на определено място и в определен ден. Това бе всичко, което Кейт знаеше днес.
С изключение наедно. Новият филм бе продукция на Джоузеф Найт. Следователно за Кейт щеше да е страхотно постижение, ако получеше ролята. Никой друг филм нямаше да се очаква с такова нетърпение като този. Кейт неволно се вълнуваше.
Асистент-режисьорът, Том Гианос, бе сърдечен човек и добър професионалист, с когото Кейт никога не бе работила преди. Прие я в офиса си, покани я да седне и й каза няколко думи за ролята.
— Това е детективски филм. Ти ще играеш хубаво момиче, с което детективът се разминава на улицата. В една кратка сцена той ти се усмихва и ти му отвръщаш с усмивка. Имаш една реплика. После, по-късно във филма, героят бяга, преследван едновременно от мошениците и от полицията. Чука на някаква непозната врата и най-неочаквано му отваряш ти. Прибираш го вътре, скриваш го от враговете му, после той си отива. В тази сцена имаш още четири-пет реплики. Ролята е малка, но сто на сто ще бъдеш забелязана в нея. Трябва да си много секси, но и доста гальовна. Ще можеш ли?
— Разбира се — каза Кейт, припомняйки си напътствията на Норман как да се държи с асистент-режисьорите. — Няма проблеми.
Казаха й да почака, докато подготвят студиото за пробни снимки. Тя внимателно прегледа репликите. Бяха добре написани — диалогът бе изпипан. Излъчваха лек хумор, закачлива изтънчености тя добре ги схвана. Трябваше да бъде съблазнително девойче, което се държи майчински с героя, но се губи в по-общата интрига на филма, в която героят преследва тайнствената жена, носеща му гибел.
Беше объркан и сложен трилър, в който Кейт трябваше да внесе малко светлина и хумор. Тя стисна палци. Ако я вземеха, това щеше да е най-голямата й роля досега.
След половин час Том Гианос се върна и я заведе в гримьорната. Направиха я да изглежда чувствена и тайнствена и пуснаха косата й да пада свободно върху шлифера й.
След още половин час един асистент-режисьор изпрати да я извикат и да я заведат в снимачния павилион, където прожекторите бяха нагласени пред екран с нарисуван вход.
— Добре — каза младият мъж. — Аз ще чета с теб. Но ти помни, че главният герой се играе от Самюъл Рейнс. Просто си представяй, че си до него. Трябва да изглеждаш много запалена, много увлечена, но и малко тайнствена. Окей?
— Окей — отвърна Кейт.
Асистент-режисьорът я нагласи в полупрофил и поприказва с оператора. После горещите студийни прожектори светнаха, гримьорката дооправи лицето на Кейт и сцената започна.
Кейт вложи в четенето всичко, научено от Норман Уеб и още нещо от себе си. Знаеше, че камерата е съсредоточена върху лицето й, че наистина я следи с интерес — нещо, което не й се бе случвало в малките роли, които бе изпълнявала в други филми. Трябваше да направи впечатление, но без да преиграва.
Тя даде всичко, което можеше. Микрофонът бе наблизо и не се налагаше да говори високо. Канещият шепот на думите й омайваше. Природната й чувственост се лееше на воля, както само тя можеше да го прави. И все пак оставаше малко загадъчна, за да направи образа по-интересен.
Накараха я да повтори репликите, а камерата я снимаше в различни ракурси. После я заведоха на друга снимачна площадка, където рисуваният фон бе улица — площадката, където щеше да се срещне с главния герой през първата половина от филма. Няколко пъти я заснеха как върви.
После асистент-режисьорът й благодари и й каза, че е свободна.
Въпреки че Кейт не можеше да го отгатне по приветливото му лице, той вече бе решил, че няма да й даде ролята.
Всъщност Кейт бе първата отхвърлена от осемте актриси, които изпробваха за тази роля.
Когато съобщаваше неприятната вест на Алфред Доузиър, асистент-режисьорът обясни, че екранното присъствие на Кейт било „прекалено ярко“ за ролята. Прекалено изпъквала. Образът наистина изискваше актриса с определено излъчване, но при Кейт то бе прекалено силно.
Том Гианос не каза точно какво мисли. Усещаше, че сексуалността на Кейт е прекалено явна дори за тази роля, която определено трябваше да бъде „секси“. Страхуваше се, че може да отвлече вниманието от звездата Ив Синклер, която не бе твърде чувствена. Най-добрият изход бе за малката роля да се потърси някое по-обикновено, по-миловидно момиче.