Алфред Доузиър се обади на Кейт и й съобщи неприятната вест.
— Съжалявам, мила — каза й бащински. — Просто не си това, което им трябва. Но Том Гианос ме увери, че си била прекрасна пред камерата. Продължавай в същия дух.
Кейт му благодари за предложената й възможност и разочаровано сви рамене. Знаеше, че кариерата й нито щеше да потръгне, нито щеше да се свърши с една дребна роля. Трябваше да мисли за трудния и дълъг път пред себе си.
Почти бе забравила всичко това, когато в десет часа вечерта телефонът й иззвъня.
— Госпожица Хамилтън? Тук е Джоузеф Найт. Извинете, че ви безпокоя у дома. Удобно ли е да говорим?
— Ъъ… да — заекна Кейт. — Какво мога да направя за вас?
— Тъкмо преглеждах суровия материал и видях пробните ви снимки. Играете много добре.
— Радвам се, че ви харесват — отвърна Кейт. Не се сещаше какво друго да каже. Вече знаеше, че няма да й дадат ролята.
Изведнъж се сети за всичко, през което Мелани и толкова други момичета бяха минали с холивудските продуценти, режисьори и асистент-режисьори. Вероятно Джоузеф Найт я бе харесал и искаше да се срещне с нея. Сигурно имаше намерение да я мами с обещания за бъдещи снимки, за дребни участия или по-сериозни роли, за да я прелъсти. Вероятно смяташе, че голямото му име бе достатъчно, за да я замае.
Затова Кейт подозрително зачака какво ще й каже по-нататък.
— Станало е недоразумение в студиото — продължи Найт. — Извинявам се за случилото се. Даваме ви ролята. Утре сутринта изпращам договора по куриер на Алфред Доузиър. Надявам се, че все още сте свободна?
— Ъъ… доколкото знам, да, свободна съм — каза Кейт.
— Надявам се, че сте доволна — продължи той. — Ако играта ви бъде като на пробните снимки, мисля, че ще бъдете превъзходна.
— Благодаря. Разбира се, ще положа всички усилия.
— Кажете ми, лицето ви ми се стори много познато на пробата. Гледал ли съм ви някъде?
Кейт се усмихна. Всеки път, когато някой в Холивуд я заговореше, чуваше един и същ въпрос.
— Участвала съм в някои неща. Главно дребни роли и епизодични появявания. Може и да сте ме виждали, без истински да ме забележите.
— Разбирам. Но в тази роля ще бъдете забелязана. Мога да ви го обещая. Хората ми ще се свържат с господин Доузиър относно снимачния график. Поздравявам ви и още веднъж ви благодаря, че приехте. Съжалявам за недоразумението.
— Няма нищо, господин Найт. С нетърпение очаквам да работя с вас. Всичко хубаво.
— Всичко хубаво, госпожице Хамилтън. Още веднъж благодаря.
Кейт вдигна вежди и остави слушалката. Това направо бе приятна изненада. Тъкмо се беше отказала от ролята и изведнъж — хоп! — я получаваше.
Но докато закоравялата й от прослушвания същност свикваше с неочакваната добра вест, по гърба й пробягаха тръпки. Тя осъзнаваше, че това не е първият й разговор с Джоузеф Найт. Телефонният глас отпреди малко принадлежеше на мъжа, който й бе помогнал да стане в бъркотията в нощта на „Оскарите“ в хотел „Амбасадор“ — мъжът, чието красиво лице и покровителствено държане никога не бяха изчезвали напълно от мечтите й.
Кейт не можеше да потисне чувството, че в двете й срещи с Джоузеф Найт има нещо съдбовно. Нуждаеше се от целия груб реализъм, който можеше да събере в себе си, за да сподави вълнението си и да си легне, сякаш нищо не се е случило.
На другата сутрин договорът пристигна в кантората на Алфред Доузиър.
Седмица по-късно Кейт се яви в „Монарк Стюдиос“ за пробите с костюми и за генералната репетиция с първия асистент-режисьор.
Срещна се с Джоузеф Найт, когато я изпробваха за първата сцена, облечена в шлифера, който трябваше да носи пред камерата.
Той дойде на снимачната площадка и се представи.
— Джо Найт. Разговаряхме по телефона. Много се радвам, че работите с нас. Пробите ви бяха великолепни.
Протегна й ръка. Тя се изненада от вида му. Спомените й от нощта на „Оскарите“ в „Амбасадор“ се бяха размили от стотиците му снимки в пресата. Сега й се струваше, че непознатият пред нея има трето лице, по-сложно от образа, който си бе създала. Бе изумена от хубостта му. Никога не бе виждала по-привлекателен мъж. От него лъхаше сила, която странно се съчетаваше с учтивата му външност. На пръв поглед изглеждаше твърде млад за славата и могъществото си. И все пак у него имаше нещо зряло и невъзмутимо, което надделяваше над младостта му и го правеше забележително уравновесен и спокоен.