Сцената се пресне многократно. Всеки път пагубното действие на играта на Ив ставаше все по-осезаемо. В този момент, когато се изискваше най-тънка обрисовка на характерите, тя умишлено проваляше не само собствения си образ, но и цялата сцена.
Джоузеф Найт я наблюдаваше втрещено иззад камерата. Искаше му се да спре и някой друг ден да заснеме отново цялата сцена. Но снимачният график бе напрегнат, а бюджетът ограничен. Кадърът трябваше да стане сега.
И все пак държането на Ив пред камерата беше безнадеждно. Заради нея нищо от заснетото досега не можеше да се завърши.
Между два дубъла Джоузеф Найт отиде при нея и търпеливо, като на дете, й обясни какво иска от нея. С мъка сдържайки ядните думи, които напираха на езика му, успя да се държи любезно и логично.
Ив го слушаше с отегчено, заинатено изражение и в следващия дубъл изигра сцената по същия начин, както и преди. Дори сякаш нарочно повтаряше абсурдното си изпълнение до най-малките подробности, за да го запамети.
Накрая Джоузеф Найт спря всичко и даде на екипа петминутна почивка. Повика Ив настрана на сериозен разговор. Обясни й колко много неща зависят от този кадър. Каза й колко необходимо е сътрудничеството й за успеха на филма. Каза й колко разчита на професионализма й.
Тя мълчаливо го изслуша. След разговора им Найт повика всички и отново засне сцената. Отново играта на Ив бе напълно неприемлива. Триумфалният израз в очите й в края на сцената бе очевиден. Сякаш изпитваше наслада от всеобщото изумление, което всяваше у околните.
— Стоп! — извика Джоузеф Найт. — Всички останете по местата си!
На площадката настъпи мълчание, в което се криеше нещо зловещо. И слепият можеше да види, че Ив Синклер умишлено се опитва да съсипе филма на Джоузеф Найт. От три седмици насам всички се питаха колко още Найт ще издържи на поведението й.
Отговорът не закъсня.
Джоузеф Найт бавно излезе иззад камерата и отиде на площадката. Ив все още бе в заетата поза и държеше в обятията си Самюъл Рейнс.
— Сам, излез за малко, моля те! — обърна се той към главния изпълнител.
Пребледнял от смущение, Самюъл Рейнс стана и напусна площадката. Джоузеф Найт погледна надолу към Ив. Тя предизвикателно се вторачи в него.
Погледът на Джоузеф Найт не беше гневен. И все пак в него имаше нещо толкова страшно, че всички в студиото затаиха дъх.
— Уволнена си — каза той на Ив. — Махай се оттук.
Не правеше никакво усилие да снишава гласа си. Плътните нотки прокънтяха сред стълпилите се в снимачния павилион актьори, статисти и сценични работници.
Ив го погледна с широко разтворени очи. Бе наистина поразена.
— Какво… какво каза?
Изразът му бе спокоен, почти приятелски.
— Казах, че си уволнена. Вече не участваш във филма.
Ив се изсмя късо и нервно.
— Не мога да повярвам. Ти гониш мен?
Джоузеф Найт не отвърна.
Когато Ив осъзна сериозността на ситуацията, чертите й се изкривиха от ненавист.
— Ти ли, некадърно животно? Мислиш си, че можеш да гониш Ив Синклер? За кой се мислиш, дявол да те вземе? Когато си поискам, мога да те купя и да те продам. Мога да те купя и да те продам! Ти ли ще гониш Ив Синклер, ти ли… ти ли…
Не й стигаха думи от ярост. Все още седеше на пода и го гледаше с омраза.
Ненадейно той се приближи и рязко я вдигна на крака. Хвана я за двете китки и се обърна към първия асистент-режисьор.
— Повикай охраната. Да я държат настрана от студиото, докато си прибере нещата. До половин час я изведи от сградата.
Ив бе започнала да го рита. Той я задържа на разстояние от себе си до идването на човек от охраната и му я предаде. Докато я отвеждаха към фургона, псувните й кънтяха из затихналия снимачен павилион. Когато вратата на фургона се затвори, проклятията й все още се чуваха. Нещо средно между викове и стенания.
Джоузеф Найт стоеше по средата на площадката. Изглеждаше потънал в мисли. Актьорите и снимачният екип слисано го гледаха, ужасени от застрашителната мощ, която се криеше в позата му. „Муха да бръмне, щеше да се чуе“ — говореха години след това свидетелите на този необикновен момент. Никой не смееше да помръдне.
Найт огледа скупчените актьори и членовете на екипа и замислено опря пръст в брадата си. Присъстващите почти усещаха как измерва щетите, нанесени на филма от Ив Синклер, и как се чуди дали проектът изобщо може да се спаси. Той бе професионалист, и то от най-добрите. Бе отнел девет „Оскара“ от Брайънт Хейс. Острият му ум навярно търсеше изход от критичния момент.