Мълчаливо обходи площадката. Огледа актьорите. Никой не срещна очите му. Огледа загрижения снимачен екип. Видя техника, който движеше камерата — чакаше инструкции.
Изведнъж очите му се спряха на Кейт Хамилтън. Тя стоеше на отбелязаното й място в шлифера си, както бе наредил на асистентите си да я облекат за финалния кадър. Русата й коса бе разпиляна по раменете. Очите й го гледаха съсредоточено. Единствена тя от присъстващите актьори не поглеждаше встрани. Той видя същия израз, запленил го при предишните им срещи — тъжен и много женствен, който не бе излизал от мислите му от момента, в който за първи път бе видял пробните й снимки.
Той сякаш изведнъж взе някакво решение. Отиде до нея и я погледна отблизо.
— Елате с мен. Трябвате ми.
Тя посочи с пръст към гърдите си.
— Аз? — Устните й беззвучно се размърдаха.
Той я хвана за ръката, отведе я в средата на площадката и тихо попита:
— Знаете ли за какво става дума в тази сцена?
Тя кимна.
— Наблюдавам я от четирийсет и пет минути.
— Искам да ми я изиграете.
Очите й широко се отвориха. Не можеше да повярва на ушите си.
— Сега слушайте. Тя е причинила смъртта му. Не е искала, но през цялото време е подозирала, че ще стане така. Обича го, но никога не е могла да му го каже. Сега трябва да му го каже, с очите си. С вашите очи. Разбирате ли?
Кейт все още го гледаше вторачено. Бе като зашеметена. Но силата на волята му сякаш я завладяваше.
— Вие сте го убили — повтори той. — Защото сте го обичали. И за двама ви е твърде късно. Кажете го с очите си.
Тя го погледна колебливо.
— Ще ми помогнете ли? — попита той.
Кейт бавно кимна. Чувстваше, че иска от нея нещо свръх възможностите й, граничещо с безумието. Но знаеше, че за него бе готова да рови земята, да прекоси планини и морета.
Той направи знак на Самюъл Рейнс, който излезе напред и отново зае позата си. Кейт падна на колене и обгърна главата му с ръце. Найт даде знак и камерата приближи.
Скриптерът, повече от объркан, дойде и застана пред камерата:
— „Кадифената паяжина“, сцена четиристотин шейсет и трета, шестнайсети дубъл.
Щракна плочата и изчезна.
Самюъл Рейнс, професионалист от класа, погледна в очите на Кейт. Бе напълно влязъл в ролята си. Никой не би отгатнал по изражението му, че току-що са сменили партньорката му.
— Мисля, че ще се срещнем отново — каза той репликата си.
Кейт не отвърна. Но дълбоко в себе си мислеше за Джоузеф Найт и за чувствата, които я вълнуваха, откакто го бе срещнала преди четири седмици в тази същата сграда. Очите й се озариха от светлина, обагрена от меланхолия и нежност.
— Ще мога да те виждам — каза Самюъл Рейнс с чезнеща усмивка на устните. — Казват, че всичко се повтаря. Ти вярваш ли?
Кейт отговори без думи. Лицето й бе изпълнено с отчаяние и любов. Камерата бавно се приближи.
— Целуни ме поне веднъж! — каза Самюъл Рейнс.
Докато тя се навеждаше, за да докосне с устни челото му, очите му се затвориха. Камерата бавно тръгна назад, вдигаше се все по-високо и по-високо. Кейт не помръдваше. Знаеше, както и всички наоколо, че филмът ще завърши с тази картина.
В снимачния павилион се чу колективна въздишка на облекчение. Всички бяха като замаяни не само от сцената между Найт и Ив Синклер, но и от изпълнението, което току-що бяха видели.
Джоузеф Найт стоеше зад камерата и гледаше в лицето на Кейт Хамилтън. Погледът му бе съзерцателен и оценяващ.
— Стоп.
Отиде до Самюъл Рейнс и му помогна да стане.
— Браво, Сам.
После погледна надолу към Кейт. Подаде й ръка. Тя я пое.
Тя стана. Той не пусна ръката й. Очите му пробягаха над актьорите и снимачния екип.
— Всички можете да си вървите — каза. — Ще ви чакам отново утре сутринта.
Снимачната площадка бавно опустя. Тишината бе все така дълбока, както и преди. Никой не знаеше какво ще стане.
Само Джоузеф Найт можеше да отговори.
Колкото до Кейт, тя не знаеше нищо, не чувстваше нищо, освен топлата ръка, която все още държеше нейната. Бе я хванала нежно, и все пак здраво, сякаш нямаше намерение никога да я пуска.
— Тази вечер ще имам нужда от вас — каза той. — Можете ли да ми отделите малко време?
— Разбира се, господин Найт.
Кейт прекара по-голямата част от нощта с Джоузеф Найт, Лари Уолш и оператора. Разглеждаха основните сцени на „Кадифената паяжина“ в опустелия снимачен павилион. В четири сутринта я освободиха и я изпратиха вкъщи с една от студийните лимузини, за да поспи.