„Значи Джоузеф Найт е най-обикновен човек.“ Найт, железният мъж, неуморният професионалист, знаменитият извор на талант и решимост, си имаше своята ахилесова пета като всички останали в Холивуд. И слабото му място бе точно между краката.
Найт бе изгонил Ив Синклер, една от най-надеждните изпълнителки на главни роли в Холивуд, и я бе заменил с някаква кръгла нула. Да бе извършена от кой да е друг продуцент, подобна грешка щеше да е непростима. Но да я допусне Найт, с неговия престиж, със славата му на неподкупен и трезвомислещ човек — не, това наистина не бе за вярване.
Въпреки всичко, разсъждаваше Брайънт Хейс, ще трябва да е бил заслепен тъкмо от светкавичния си успех, от невероятното ухажване от всички страни. Трябва да се е чувствал непобедим и всемогъщ с таланта си и верния си усет, за да дръзне да направи този глупав пирует и да си въобразява, че ще му се размине.
Да захвърли той Ив Синклер с нейното име, с касовата й сила и невероятните й способности заради някаква си начинаеща некадърница! За напълно неизвестна актриса, за една нищо и никаква дебютантка!
Брайънт Хейс потриваше ръце. Беше време да си напрегне мозъка. Всичките му планове за последните месеци се градяха на предположението, че новият филм на Найт ще бъде грандиозен успех. С Ив Синклер в заглавието и Самюъл Рейнс до нея нямаше да има грешка. Хейс бе пренасочил разпространението на две от основните продукции на „Континентал“, за да е напълно сигурен, че няма да излязат по екраните едновременно с „Кадифената паяжина“. След сгромолясването на „Съдбовна зима“ не поемаше никакви рискове. Щеше да отстъпи центъра на вниманието на Найт и бавно да трупа, докато възстанови загубите си.
Но сега всичко се променяше. Сега Хейс щеше да извади тежката артилерия, да стовари върху публиката най-силните си нови филми и ако се наложи, да се състезава редом с „Кадифената паяжина“.
Разбира се, всичко това при положение, че Найт изобщо завърши новото си творение. Имаше голяма вероятност след изгонването на Ив Синклер некадърната новачка, за която Найт току-що се бе оженил, да се окаже неспособна за една главна роля. Важните клечки в студиото на Оскар Фройнд, вече извадени из търпение от огромните забавяния в реализацията на филма, можеха да решат да се откажат от целия проект. Тогава „Кадифената паяжина“ щеше да затъне под тежестта на надутата самомнителност на своя режисьор и продуцент.
Това щеше да е още по-добре за „Континентал“ и Брайънт Хейс. Щеше да му разчисти пътя да понатрупа печалбички в кинотеатрите и с гигантски крачки да пристъпи към възстановяване на завидната позиция на „Континентал“.
Успехът на Хейс щеше да е страшен удар за Арнълд Спек в Ню Йорк. Машинациите на Спек в управителния съвет щяха доста да се обезсилят, ако тази година Хейс успееше да направи няколко добри попадения.
Така си размишляваше щастливо Брайънт Хейс. Джоузеф Найт най-после се беше препънал. Новият идол бе исполин с глинени крака.
18
Първите дни след неочакваното получаване на ролята в „Кадифената паяжина“ от Джоузеф Найт бяха за Кейт Хамилтън рязък прелом, който я откъсна от миналото и я пренесе в свят, чиито правила й бяха непознати.
Кейт от години сама определяше своя живот. Бе здраво стъпила на земята и се бореше с всеки, който се опитваше да й влияе, да я обърква или да я оскърбява. Управляваше съдбата си с пълното съзнание за вътрешната неяснота, която й пречеше да види същността си. Но ако не знаеше какво може, поне знаеше какво не може. Всичките си решения вземаше сама.
Сега обаче бе напълно объркана. Актьорската професия, на която бе гледала най-вече като на експеримент, неочаквано я бе отвела по главната роля в игрален филм, замислен и режисиран от най-бляскавия продуцент и режисьор на Холивуд. Кейт не бе в състояние дори да побере в ума си тази непосилна задача, камо ли да живее и да се съобразява с нея. Сякаш сънуваше.
Първоначалната й реакция бе просто да върши каквото искаха от нея. Още когато видя Джоузеф Найт за първи път, тя почувства инстинктивно доверие в него, желание да върши всичко, което той поиска от нея. И сега се остави да я води това чувство.
Преди да започне преснимането на филма с Кейт в главната роля, Джоузеф Найт бе предвидил една седмица усилени репетиции. Докато обясняваше сценария на Кейт и й помагаше в четенето на репликите със Самюъл Рейнс, тъмните му очи бяха някак особени. На пръв поглед излъчваха доверие и дружелюбност, но по-надълбоко в тях се четеше страховита непоколебимост. Найт вече бе видял усилията на Ив Синклер да съсипе филма му. Беше я изгонил с един замах и сега продължаваше работата по проекта си. Нищо не бе в състояние да го спре.