Кейт познаваше този израз на пламенна решимост и не смееше дори да помисли да разочарова Найт. Щеше да прави това, което той искаше от нея, ако ще с цената на живота си.
Трябваше да се помъчи да не забелязва останалите шефове на продукцията, понеже чувстваше недоверието им. Сякаш чакаха Джоузеф Найт да се опомни, да изгони непознатата, която бе наел по някаква прищявка, и да намери звезда, която да играе героинята му.
Затова Кейт си сложи наочници за всичко останало и гледаше само в очите на Джоузеф Найт. Бе готова да омекне като пластилин в ръцете му и да го слуша за всичко, за да не сбърка.
Но скоро разбра, че не това се иска от нея.
— Не — усмихна се той по време на една от първите им репетиции. — Вие си мислите, че аз искам от вас това. Не, госпожице Хамилтън. То трябва да излиза от вас, отвътре. Разбирате ли?
Смутена от факта, че той чете мислите й толкова ясно, Кейт кимна и повтори сцената. Чувстваше се като риба на сухо. Актьорската техника, която бе усвоила от Норман Уеб, бе като мисловна игра, като упражнение по стратегия, без участието на сърцето й. А Джоузеф Найт я караше да разголва душата си пред камерата по начин, който никога не бе и мислила да опитва. Някак си нахлуваше в интимния й свят, който години наред бе бранила с цялата сила на непоколебимата си воля.
В началото не се получаваше. Тя опитваше отново и отново да направи това, което той искаше от нея, но срещаше в себе си някаква невидима преграда. Джоузеф Найт клатеше глава, усмихваше се окуражително и й казваше да опита пак. Тя се подчиняваше и отново не успяваше. Как можеше да му каже, че усилието, което той я караше да направи заради него, не го бе правила дори за себе си?
Той поддържаше напрежението и отношението му ставаше все по-сериозно с всеки изминал ден. Тя бе убедена, че не е в състояние да му даде това, което той искаше. Никога не бе очаквала, че ще прави подобна жертва, и не мислеше, че е способна на това.
После една сутрин изведнъж всичко се промени. Кейт тъкмо изричаше една от най-важните си реплики под зоркото око на Джоузеф Найт. Вече я бяха минавали шест пъти. Тя се чувстваше като задръстена отвътре и щеше да изпадне в паника от изтощение. За миг се разконцентрира. Прималя й. После през сетивата й рязко премина някакъв вътрешен спазъм, нещо средно между съпротива и капитулация. Репликата излезе от устните й с наелектризирана острота, сякаш в нея бе протекла химическа реакция. Тя самата се изненада и си помисли, че е получила емоционален срив.
Джоузеф Найт се усмихваше.
— Ето, точно това исках! Знаех си, че ще го направите.
Кейт измъчено се усмихна.
— Радвам се, че сте знаели.
— Хайде сега отново.
От този момент започна същинската им съвместна работа.
Докато мъчителните дни отминаваха и Кейт се люшкаше между страха, че е неспособна да се справи, и обаянието от трудната задача, с която Джоузеф Найт я натоварваше, тя започна да вижда положението, в което бе изпаднала, в нова, обезпокоителна светлина. Отдавайки се на ролята на тази тайнствена жена, осъзнаваше, че всъщност се отдава и на Джоузеф Найт. Подчиняваше се на изискванията му, прекланяше се пред личността му. Най-съкровените чувства, които тя самата не бе изпитвала от години, най-сетне излизаха наяве и заживяваха за него и за образа, който бе създал.
Нещо повече — тя смяташе, че вижда в Джоузеф Найт отклик на своята жертва. Не бе сигурна в това, понеже Найт бе непроницаем, ала чувстваше в него искрици на благодарност, подадена ръка и съпричастие в изпълнението на трудната й задача.
Кейт се разкъсваше от това интуитивно чувство, понеже нещо в плашещата я мъжественост на Найт я караше още от първата им среща да бяга от него. От друга страна, отчаяно се вкопчваше във все по-голямата им близост като в оръжие, от което имаше нужда срещу собствената си несигурност.
Скоро започна да се досеща, че тази нужда е по-опасна, отколкото си мислеше. Любезният професионализъм, в който се обвиваше пред Найт в ежедневната им работа, се пукаше по шевовете. Дълбоко в нея, извън досега на самоконтрола, уязвимото женско сърце, което толкова отдавна бе приспала, се събуждаше за притегателната сила на Джоузеф Найт като мъж.
Кейт бе трезвомислеща жена и с всички сили потискаше това чувство, като се опитваше да се съсредоточи върху ролята и да забрави промените в душата си. Знаеше, че Найт не е за нея. Той бе знаменитост, голям човек. Живееха в различни светове. Но дори когато си мислеше така, Кейт си даваше сметка за пламенния копнеж, който разтапяше сърцето й всеки път, когато Найт бе наблизо. Час по час тя ставаше все по-несигурна в себе си, все по-обзета от него. Нощем, когато трябваше да събира сили за предстоящия ден, лежеше будна и мислеше за него.