— Обичам те. Обичам те, Джо.
Той вдигна очи към нейните. Изглеждаше успокоен и същевременно развълнуван. Лицето му се озари от непознато за нея момчешко изражение.
— Та аз още дори не съм те целунал.
Тя не каза нищо. Погледът й говореше вместо нея.
Той я взе в обятията си. От близостта на красивото му лице всичките й въображаеми тревоги се стопиха. Топлите му устни докоснаха нейните. За миг я обзе мъчително колебание за нея и за него, сърцето й извика онази Кейт Хамилтън, в която бе търсила опора и бе намирала убежище през целия си живот. Тогава се отказа от миналото и нежно го притисна до себе си.
— Ето че ме целуваш.
След един час бяха в леглото му и голите им тела бяха слети в любовта.
Гърдите на Кейт, пламнали от целувките му, се притискаха в неговите. Косата й бе разпиляна в златен ореол по възглавницата. Ръцете й нежно държаха лицето му, докато той проникваше в нея. Движенията му бяха бавни и пламенни. Гърбът й се извиваше като дъга в чаршафите, а дългите й гъвкави бедра, на които се бе възхищавал през полите й, блъскаха хълбоците му в сладостна тръпка.
Тя усещаше как женствеността й го възбужда и как невероятната му сила се стреми към върховното блаженство. Но промяната в сърцето й бе много по-дълбока от страстта на тялото й. Всяка негова целувка й говореше, че му принадлежи. Предишната Кейт Хамилтън бе спряла да съществува и бе забравена като по-раншно превъплъщение. Този ден тя се раждаше отново, за да стане жена на Джоузеф Найт.
Плъзна ръце по гърба му с нежно нетърпение, за да го придърпа по-дълбоко в себе си. Устните му се доближиха до нейните и тя отново го целуна. Краката й го обгърнаха по-здраво. Почувства как всичко загадъчно и неизвестно в него изплува и се слива с цялата й същност. Промяната, която бе причинил у нея, известяваше опасност, но тя не се уплаши. Бе благодарна на щастливата си звезда, че й е отсъдила подобна сладка участ.
Струваше й се, че целият й живот се е стремил към този момент и че всичката изживяна самота е била цената, която е трябвало да заплати, за да заслужи Джоузеф Найт.
19
Това бе най-безумният меден месец. И посвоему най-интимният.
Съвпадна с шестседмичния снимачен график, който отдавна бе надхвърлил бюджета си, благодарение на нанесения от Ив Синклер погром. Джоузеф Найт прекарваше кратките нощи у дома, в обятията на младата си жена, ала най-истинското им опознаване ставаше през осемнайсетчасовия работен ден на снимачната площадка.
След години, когато филмите на Кейт Хамилтън щяха да са обект на изучаване от специалисти, критиците щяха да говорят, че изумителната й сила като актриса е изживяла родилните си мъки през тези решителни шест седмици, докато Джоузеф Найт и камерата му проникваха в нейните тайни и все по-силно я обикваха.
Всяка сутрин Кейт заставаше пред камерата, заредена със страстта, която мъжът й бе вдъхнал през изминалата нощ. А интимността, която се задълбочаваше между нея и Джо, й даваше смелост да опитва нови и неочаквани похвати в изпълнението си. Не криеше нищо от камерата на Джо — нито качествата, които знаеше, че притежава, нито тайните, които не бе подозирала у себе си до този момент.
Това себеотдаване в изпълнението на Кейт направи от нея неофициална сензация сред посветените в Холивуд много преди пускането на „Кадифената паяжина“. Пред камерата на Джоузеф Найт се бе родило необикновено вътрешно озарение. През следващите години десетки актриси щяха да се опитват да го наподобят, но никоя нямаше да успее.
Суровият материал от сниманото сутринта бе тъй вълнуващ, че началниците в студиото се събираха с екипа да гледат и да се дивят. Всички бяха единодушни: пред очите им се раждаше голяма звезда.
Екранното присъствие на Кейт бе тъй властно, че малцина изобщо се сещаха да напомнят за участието на Ив Синклер в „Кадифената паяжина“. Едва ли на някой му идваше наум за Ив с шлифования й талант, с нервните й кризи и мъстителната ненавист към Джоузеф Найт. Дори да беше в най-добрата си форма, тя никога нямаше да може да донесе на „Кадифената паяжина“ дълбините, които Кейт Хамилтън придаваше на главната роля.
Сякаш се предаваше щафета от едно актьорско поколение на друго, сякаш се проправяше безвъзвратна разделителна линия между минало и бъдеще.
Бъдещето бе Кейт Хамилтън.
Колкото до Джоузеф Найт, той не можеше да скрие ликуването си, когато всяка сутрин откарваше Кейт до снимачния павилион и я поставяше пред камерите. Нито пък можеше да потисне възбудата си, когато нощем я връщаше вкъщи, за да я вземе в обятията си.