Кейт бързо израстваше в главната си роля и бе очевидно, че вроденият й актьорски талант е много голям. От нея изригваше нещо вулканично и страшно и се предаваше на камерата. Щеше да стане голяма актриса — Найт не се съмняваше в това.
Причините за привлекателността й като жена бяха също тъй тайнствени, както и изворът на силата й като актриса.
Той осъзнаваше, че Кейт бе живяла живота си с пламенна гордост и бе трупала опит. Зад русата й красота се криеше независим характер, който се съчетаваше с природна уязвимост.
Тя бе напълно освободена от стереотипните схващания и предразсъдъци, от дребните грижи и празните стремежи, характерни за всички останали, които Джо бе познавал през живота си. Въпреки скромното си поведение, живееше изцяло по свои собствени закони, презирайки условностите и очакванията на околните. Притежаваше вътрешна смелост, която граничеше с дързост, дори с престъпване на установените норми.
От нея се излъчваше благородство, което го изпълваше с възхищение. Когато я държеше в обятията си, усещаше до себе си нещо различно, свободно и диво, което се укротяваше единствено от любовта й към него. И в тази прегръдка той не само я притежаваше, както бе притежавал толкова жени преди нея, а отдаваше нещо и от собствената си душа.
Това бе ново изживяване за него — предаваше се на една жена. За първи път се чувстваше освободен от монотонната мисъл за собственото си бъдеще, за собствения си успех, станали негова участ, откакто бе избягал от дома си като момче. Заради безкрайната си обич към Кейт спираше да мисли за себе си. Това бе голямо освобождаване. И му се струваше, че едва сега възмъжава, че цял живот е прахосвал зрелостта си в химерични авантюри.
Съвсем не знаеше, че и Кейт изпитва същото. Преди да срещне Джо, бе бродила из земята като призрак. Сега, като негова жена, най-сетне ставаше човешко същество.
По време на снимките Кейт живееше с Джо в апартамента му в „Бевърли Уилшър“. Говореха си за купуване на къща на Холивудските възвишения след края на снимките, но в момента мислеха само за филма.
Часовете им заедно бяха тъй погълнати от шеметна страст, че едва намираха време да разказват за живота си преди да се срещнат. Кейт говореше за починалия си баща, за безразличните си майка и втори баща, за скитанията си. Пропусна Куентин. Не само че първият й брак й се виждаше маловажен, почти несъществуващ в сравнение с това, което изживяваше с Джо, но й се струваше цяло светотатство да петни любовта си към Джо като споменава името на Куентин. Куентин бе съществувал преди прераждането й. Вече не беше реален.
Изслуша също тъй лаконичния разказ на Джо за загубата на майка му, за самотните му пътешествия, за търговските му дейности, които в крайна сметка го бяха довели в Холивуд. Той не скри от нея факта, че въпреки многобройните си успехи, се бе чувствал празен и неосъществен като мъж. Кейт разбра за многото му авантюри, но не го пита за подробности, понеже и тя като него чувстваше, че нищо от миналото няма значение, освен прекрасния, невероятен факт, че се бяха срещнали. Миналото бе изтрито, сега бе важно само бъдещето.
През един откраднат уикенд Джо успя да изведе Кейт от Холивуд за осемнайсет скъпоценни часа. Заведе я в Сиерата, за да й покаже дървената къща, която бе купил преди година. Усамотено убежище на брега на дълбоко планинско езеро, образувано от ледникова аномалия преди милиони години. Джо се шегуваше с ледената вода и демонстрираше на Кейт колко било лесно да свикнеш да се гмуркаш.
Къщата бе от тежки дъбови трупи с мека и удобна мебел, дебели килими и отрупани с картини и гоблени стени. Джо обясни, че около езерото нямало други хижи, понеже той не искал никакви съседи. Бил купил цялата земя и взел мерки да се предпази от нежелани посетители. Знаел колко важно щяло да е за него усамотяването сега, когато холивудските рекламни копои го били избрали за свой герой. Положението можело да се влоши с новата слава на Кейт — факт, който той приемаше като нещо естествено.
— Ще можем да идваме тук всеки уикенд, когато не снимаме. В езерото има пъстърва. Искаш ли да те науча да ловиш риба, Кейт?
„Можеш да ме научиш на всичко, което поискаш.“ Лицето на Кейт сияеше от удоволствие, когато мислеше как ще прекара целия си живот до Джоузеф Найт. Всичко изглеждаше прекалено хубаво, за да е истина.
Но мислите за бъдещето трябваше да чакат, защото снимките неумолимо наближаваха края си. Работата ставаше все по-тежка и напрегната. Всички актьори и реализационният екип работеха упорито, понеже осъзнаваха, че заплахата от провал поради размирното поведение на Ив Синклер се превръщаше във възможност за нещо голямо.